- Ами, идвай да се повозим. Можеш да си изкараш главата през прозореца. - Аш каза, връщайки се към живот.
Това преля чашата. Мари-Линет из марширува напред, грабна го за ръката, и каза на останалите: - Извинете ни.
Тя го завлече с няколко силни дърпания от другата страна на бензиностанцията.
- Идиот!
- Ох, виж...
- Млъквай! - тя заби пръста си в гърлото му. Нямаше значение, че като го докоснеше усещаше електрическа експлозия. Това просто и даваше още една причина, заради която да иска да го убие. Тя откри ще розовата мъгла приличаше много на гняв, ако продължаваш да вика през нея.
- Трябва да си центъра на всяка ситуация, нали? Трябва да си центъра на внимание, и да се държиш остроумно, и да обиждаш!
- Оу. - Аш каза.
- Дори и това да означава да нараняваш други хора. Дори и да означава да нараниш някой, който целия му живот е объркан. Е, не и този път.
- Оу...
- Роуан каза, че вие мислите че върколаците са по-нисша класа. И знаете ли какво е това? От където идвам аз, го наричат предубеждение. И хората го имат също, и не е хубава картинка. Това е почти най-омразното нещо на света. Срам ме е, че даже седях там, когато ти го изтъкна. - Мари-Линет осъзна, че плаче. Тя също така осъзна, че Марк и Джейд идваха забързано откъм ъгъла на бензиностанцията.
Аш беше притиснат към закования прозорец, с вдигнати ръце в знак на предаване. Той изглеждаше безмълвен и засрамен. Добре, помисли си Мари-Линет.
- Трябва ли да продължаваш да го бучкаш така? - Марк каза колебливо. Мари-Линет можеше да види Роуан и кастрел зад него и Джейд. Всички изглеждаха разтревожени.
- Не мога да съм приятел с някой който е фанатик. - каза тя на всички. Тя мушна Аш, за да го подчертае.
- Ние не сме. - Джейд каза силно. - Ние не вярваме в тези глупави неща.
- Наистина не сме. - Роуан каза. - И Мари-Линет... баща ни винаги крещи на Аш, заради това че посещава грешните хора във Външния Свят. Заради това че се мотае в клубове които признават върколаците, и заради това че има приятели върколаци. Старейшините казват, че е прекалено либерален по въпроса.
Оу.
- Е, по много странен начин го показва. - Мари-Линет каза плоско.
- Просто си помислих, че трябва да го спомена. - Роуан каза. - Сега ще ви оставим сами.
Тя подкара другите към предната страна на бензиностанцията. Когато всички вече ги нямаше, Аш каза:
- Мога ли сега да се движа, моля? - той изглеждаше сякаш беше в много лошо настроение.
Мари-Линет се отказа. Тя се чувстваше изморена, изведнъж изморена и емоционално изтощена.
Прекалено много неща се бяха случили през последните няколко дни. И продължаваше да се случва, и никога не спираше и... е, тя беше изморена, това беше всичко.
- Ако си тръгнеш скоро, ще е по-лесно. - тя каза, отдалечавайки се от Аш.
Тя можеше да почувства как главата й увисна леко.
- Мари-Линет... - имаше нещо в гласа на Аш, което тя никога преди не беше чувала. - Виж, не става ду,а само от мен, че искам да си отида. Някой от Нощния Свят ще идва в Понеделник. Името му е Куин. И ако сестрите ми и аз не се върнем с него, целия град ще е в опасност. Ако той сметне, че нещо нелегално се случва тук... Не знаеш какво могат да направят Нощните Хора.
Мари-Линет можеше да чуе как сърцето й бие отчетливо. Тя не се обърна, за да погледне към Аш.
- Могат да затрият целия Бриар Крийк. Наистина го мисля. Правили са подобни неща, за да запазят тайната. Това е единствената защита, която имаме от вашия вид.
Мари-Линет каза, не сигурна, но доста убедена: - Сестрите ти няма да заминат.
- Тогава целия град е в опасност. Има див върколак, три избягали ламия и таен вампир убиец наоколо, да не споменавам двама човека, които знаят за Нощния Свят. Това е паранормална катастрофална зона.
Дълго мълчание. Мари-Линет се опитваше трудно да не види „нещата от гледната точка на Аш”. Най-сетне тя каза:
- Какво иска да направя?
- О, не знам, защо да не си направим парти с пица и не гледаме телевизия? - Аш звучеше дивашки. - Нямам идея какво да правим. - добави той в по-нормален тон. - И ти наистина трябва да повярваш, че съм мислил по въпроса. Единственото нещо, за което мога да се сетя е момичетата да се върнат с мен, и всички а лъжем Куин през зъби.
Мари-Линет се опита да мисли, но главата я болеше.
- Има една друга възможност. - Аш каза. Той го каза под дъха си, сякаш нямаше да възрази, ако тя се престореше, че не го е чула.
Мари-Линет разтърка врата си, наблюдавайки синьо-жълти картини на слънцето на затворените й клепачи.
- Какво?
- Знам че ти и момичетата сте направили свързваща церемония. Била е нелегална, но не това искам да кажа. Вие сте част от причината те да не искат да си тръгнат..
Мари-Линет отвори устата си, за да обясни че те не искаха да си тръгнат, защото живота им е бил непоносим в Нощния Свят, но Аш продължи:
