остави разпита на Ханс. Ханс, винаги практичен, нямаше нужда от разтягане на локуми.
Той беше човек на действието, не на думите. Като хвана един кол в ръка, той накара
Дмитрий да го докосне. Изправените пазители се напрегнаха, вероятно в случай, че
Дмитрий се опита да грабне кола и да се развилнее.
Вместо това Дмитрий спокойно се протегна и докосна върха на кола за няколко
секунди. Чу се хорово поемане на въздух, докато всички чакаха той да закрещи от болки,
тъй като стригоите не можеха да докосват омагьосано сребро. Вместо това Дмитрий
изглеждаше отегчен.
И тогава той изуми всички. Като отдръпна мускулестата си ръка, той я обърна с
дланта нагоре към Ханс. В това слънчево време Дмитрий беше облякъл тениска с къс
ръкав, която оставяше кожата му там гола.
- Порежи ме с кола, - каза той на Ханс.
Ханс повдигна вежда.
- Порязването ще боли, независимо какъв си.
- Ако бях стригой, би било непоносимо, - изтъкна Дмитрий. Лицето му беше
напрегнато и решително. Беше Дмитрий, който бях виждала в битки, Дмитрий, който
никога не се предаваше. – Направи го. Не ме щади.
Първоначално Ханс не направи нищо. Очевидно това беше неочакван развой на
събитията. Най-накрая решението се разля по лицето му и той се протегна, като прокара
върха на кола по кожата на Дмитрий. Както Дмитрий беше казал, Ханс не го пощади.
Върхът се заби дълбоко и потече кръв. Няколко морои, несвикнали да виждат кръв (като
изключим моментите, в които я пият) ахнаха при гледката. И като един човек всички се
наведохме напред.
Лицето на Дмитрий показваше, че със сигурност го боли, но омагьосаното сребро
не само би наранило стригой – направо би го изгаряло. Бях порязвала доста стригои с кол
и всички до един бяха пищяли в агония. Дмитрий само се смръщи и прехапа устни,
когато кръвта потече по ръката му. Мога да се закълна, в очите му се виждаше гордостта,
че може да издържи това.
Когато стана очевидно, че той няма да се развилнее, Лиса се протегна към него.
Усетих намеренията й – искаше да го излекува.
- Почакай – рече Ханс. – Един стригой би се възстановил след минута.
Трябваше да призная на Ханс. Вкарваше два теста в един. Дмитрий го погледна
благодарствено и Ханс кимна леко в знак на разбиране. Ханс вярваше, осъзнах аз.
Каквито и грешки да беше направил, Ханс наистина мислеше, че Дмитрий отново е
дампир. Щях да го обичам вечно заради това, независимо колко картони ми възложеше
да подреждам.
И така, всички стояхме там и гледахме как бедният Дмитрий кърви. Беше някак
гадно, наистина, но тестът даваше резултат. Беше очевидно за всички, че раната не
заздравяваше. Лиса най-накрая бе оставена да го излекува и това причини още по-силна
реакция сред тълпата. Учудени мърморения се разнесоха около мен и онези омаяни,
боготворящи изражения се появиха на лицата на хората.
Рийс огледа хората.
- Някой има ли да добави въпрос към нашите?
Никой не проговори. Всички бяха замлъкнали заради гледката пред тях.
Е, някой трябваше да каже нещо. Буквално.
- Аз имам, - казах, като тръгнах към тях.
Не, Роуз, замоли ме Лиса.
Дмитрий също изглеждаше така недоволен. Всъщност, така изглеждаха всички,
седящи до него. Когато погледът на Рийс попадна върху мен, усетих, че сякаш отново ме
виждаше в залата на Съвета, как наричах Татяна лицемерна кучка. Сложих ръце на
кръста си, като въобще не ме интересуваше какво мислеха. Това беше шансът ми да
накарам Дмитрий да ме разбере.
- Когато беше стригой, - започнах, като уточних, че вярвам това за нещо от
миналото – имаше доста добри връзки. Знаеше къде се намират доста стригои в Русия и
САЩ, нали?
Дмитрий ме погледна внимателно, като се опитваше да разбере накъде биех.
- Да.
- Още ли знаеш?
Лиса се намръщи. Мислеше, че щях несъзнателно да докажа, че Дмитрий все още
поддържа контакти с други стригои.
- Да, - рече той. – Освен ако някои от тях не са се преместили, - отговорът беше
по-бърз този път. Не бях сигурна дали беше разбрал целта ми или просто се доверяваше,
че логиката ми ще доведе до нещо добро.
- Би ли казал тази информация на пазителите? – попитах. – Би ли ни издал всички
скривалиша на стригои, за да можем да се борим срещу тях?
Това предизвика реакция. Насоченото издирване на стригои беше нещо, което
често предизвикваше спорове сега, мненията и на двете страни бяха доста силни. Чувах
как именно тези мнения се повтаряха зад мен в тълпата, някои хора казваха, че това е
самоубийство, докато други признаваха, че може да имаме важно оръжие.
Очите на Дмитрий светнаха. Не беше онзи обожателен поглед, с който гледаше
Лиса, но не ми пукаше. Беше подобен на онези погледи в онези моменти, когато се
разбирахме толкова идеално, когато дори нямаше нужда да говорим, за да знаем какво
мисли другият. Връзката между нас сякаш се възроди, както и отношението и
благодарността му.
- Да, - отвърна той със силен и ясен глас. – Мога да ви кажа всичко, което знам за
плановете и местонахожденията на стригоите. Бих се изправил срещу тях заедно с вас
или бих останал назад – каквото пожелаете.
Ханс се наклони напред с любопитно изражение.
- Това може да бъде безценно, - давах още точки на Ханс. И той искаше да ударим
