изпитвах по-рано, отново се разпали. – Беше непростимо, - онзи странен тип до дървото
още се навърташе наоколо. Защо ли?
Даниелла не потвърди, нито отрече казаното от мен и се зачудих какво беше
мнението й по този въпрос.
- Тя все още доста държи на теб.
Подсмихнах се подигравателно.
- Трудно ще повярвам на това, - обикновено хората, които ти крещят пред други
хора, не “държат” особено на теб и дори каменното изражение на Татяна се беше
пропукало към края на спора ни.
- Вярно е. Това ще отшуми и за теб дори може да има шанс да бъдеш назначена
като пазител на Василиса.
- Шегувате се, - възкликнах. Трябваше да се досетя. Даниела Ивашков наистина не
изглеждаше като човек, който ще се шегува, но пък и наистина вярвах, че бях прекрачила
границата с Татяна.
- След всичко, което се случи, не искат да губят добри пазители. Освен това тя не
иска между вас да има враждебност.
- Така ли? Е, не искам рушветите й! Ако мисли, че като изкара Дмитрий и ми даде
кралска длъжност ще промени мнението ми, греши. Тя е лъжкиня, прави схеми…
Спрях се рязко. Гласът ми се беше усилил достатъчно, че наблизо стоящите
приятели на Даниела сега ни зяпаха. Наистина не исках да наричам Татяна с думите,
които мислех, че заслужава, пред Даниела.
- Съжалявам, - казах. Опитах да се успокоя. – Кажете на Ейдриън, че ще дойда на
партито… но наистина ли искате да дойда? След като провалих церемонията снощи? И
след, ъъ, другите неща, които направих?
Тя поклати глава.
- Това, което стана на церемонията, беше грешка и на Ейдриън. Вече е станало и
Татяна го е забравила. Това парти е по-весело и щом те иска там, тогава искам да е
щастлив.
- Ще отида да си взема душ и да се преоблека сега и ще дойда у вас след час.
Тя беше достатъчно тактична, че да забрави избухването ми току-що.
- Чудесно. Знам, че той ще се зарадва да чуе това.
Отказах се да й казвам, че всъщност се радвах на мисълта, че щях да се появя пред
някои от фамилията Ивашков с надеждата, че това ще стигне до Татяна. Вече не вярвах и
за секунда, че тя приемаше случващото се между Ейдриън и мен или че щеше да остави
избухването ми да продължи. И честно казано, наистина исках да го видя. Напоследък
нямахме много време да си поговорим.
След като Даниела и приятелите й ме подминаха, осъзнах, че е време да свърша
още нещо. Тръгнах право към мороя, който се мотаеше наоколо, с ръце на кръста.
- Добре, - казах настоятелно. – Кой си ти и какво искаш?
Беше само няколко години по-стар от мен и изобщо не изглеждаше впечатлен от
поведението ми на здраво момиче. Той се усмихна лукаво и отново се зачудих къде го
бях виждала.
- Имам съобщение за теб, - рече. – И подаръци.
Той ми подаде голяма чанта. Погледнах вътре и видях лаптоп, кабели и няколко
листа хартия. Зяпнах го изумена.
- Какво е това?
- Нещо, което трябва да вкараш в действие – и за което никой друг не трябва да
знае. Бележката ще ти обясни всичко.
- Не ми се прави на герой от шпионски филм! Няма да направя нищо, докато... –
спомних си лицето му. Бях го виждала около “Св. Владимир”, покрай времето на
дипломирането ми... все някъде назад сред хората. Простенах, внезапно разбрала
потайното – и наперено – поведение. – Работиш за Ейб.
Глава 24
Мъжът се ухили.
- Казваш това сякаш е нещо лошо.
Смръщих се и отново погледнах критично към чантата с техниката.
- Какво става?
- Аз съм вестоносецът. Просто уреждам някои поръчки на господин Мейзър.
- Това да не би да е мил начин да кажеш, че си негов шпионин? Изравяш малките
тайни на всички, за да може той да ги използва срещу хората и да играе игричките си? –
Ейб сякаш знаеше всичко за всеки – особено за кралските политици. Как иначе можеше
да узнава всичко без да има очи и уши навсякъде? Като в Двореца, например? От нещата,
които знаех, сигурно беше скрил микрофони в стаята ми.
- “Шпионин” е груба дума, - забелязах обаче, че мъжът не отрече. – Освен това
той плаща добре. И е добър шеф, - той се обърна, след като работата му беше свършена,
но отправи едно последно предупреждение. – Както казах, времето е от значение.
Прочети бележката веднага щом можеш.
Почти бях решила да го замеря с нея. Свиквах с идеята, че бях дъщеря на Ейб, но
това не означаваше, че исках да се замесвам в смахнатите му работи. Чантата с лаптоп
изглеждаше като лоша поличба.
Както и да е, помъкнах я обратно към стаята си и я изпразних върху леглото.
Имаше няколко листа хартия, като най-горният беше напечатано писмо.
Роуз,
Надявам се, че Тад е успял да ти предаде това навреме. И се надявам, че не си
била прекалено зла с него. Правя това от името на някого, който иска да говори с теб за
нещо много важно. Както и да е, това е разговор, който никой друг не трябва да чува.
Лаптопът и модемът в тази чанта ще ти позволят да проведеш лично разговора, докато си
някъде сама. Изпратил съм ти инструкции как да сглобиш нещата едно по едно. Срещата
ти ще се състои в 7:00ч.
Нямаше име накрая, но и нямах нужда от такова. Оставих писмото и зяпнах
заплетените кабели. До седем имаше по-малко от час.
- О, хайде стига, старче, - възкликнах.
Трябва да призная на Ейб, че листовете с указанията наистина имаха абсолютно
