- И все още не е успяла да омагьоса кола така или иначе, така че докато не го
направи, всички кунг–фу умения на света няма да имат значение.
- Пазителите не използват кунг–фу. И как разбра за кола?
- Тя ме помоли за помощт няколко пъти, - обясни той.
- Хъх. Това не го знаех.
- Ами, ти беше малко заета. Не че би пожертвала и една мисъл за горкото си
гадже.
С всичките си задължения не бях прекарала много време в главата на Лиса – само
колкото да я проверявам.
- Хей, щях да те взема след работата на бюро някой ден. - Бях толкова уплашена,
че Ейдриън ще ми е ядосан след Вегас, а сега той беше тук, оживен и игрив. Малко
прекалено оживен. Исках да се фокусира върху проблема. - Какви са впечатленията ти от
омагьосването на Лиса? Ще успее ли да го направи скоро?
Ейдриън разсеяно си играеше с цигарите и аз се изкушавах да му кажа просто да
запали една. Това беше неговият сън, преди всичко.
- Неясно е. Не приемам омагьосването като нея. Странно е, когато и другите
елементи са в кола... манипулирането на Духа става по–трудно.
- Ти помагаш ли й? - попитах подозрително.
Той поклати глава развеселено.
- Ти как мислиш?
Поколебах се.
- Аз... не знам. Помагаш й с повечето неща за Духа, но да й помагаш с това
означава...
- ... Да помагам на Дмитрий?
Кимнах, без да мога сама да довърша.
- Не, - каза Ейдриън накрая. - Не й помагам, просто защото не зная как.
Издишах с облекчение.
- Наистина съжалявам, - рекох му. - За всичко... за това, че излъгах къде бях и
какво правех. Беше грешка. И не разбирам... е, не разбирам, защо си толкова мил с мен?
- Трябва ли да бъда лош? - Той мигна. - По такива неща ли си падаш?
- Не! Разбира се, че не. Но ти беше толкова ядосан, когато дойде във Вегас и
разбра какво става. Просто си помислих... Не знам. Помислих си, че ме мразиш.
Развеселеността изчезна от лицето му. Той дойде до мен и постави ръце на
раменете ми, тъмно зелените му очи бяха много сериозни.
– Роуз, нищо на този свят не би могло да ме накара да те мразя.
- Дори и това, че опитвам да съживя бившето си гадже?
Ейдриън ме задържа и дори в съня можех да усетя аромата на кожата и парфюма
му.
- Да, ще бъда честен. Ако сега Беликов се резхождаше наоколо, жив, както си
беше? Щеше да има проблеми. Не искам да мисля какво би станало с нас, ако... е, не си
струва да губим време за това. Той не е тук.
- Аз все още... аз все още искам това с нас да стане, - казах меко. - Все още щях да
опитвам, дори, ако той беше тук. Просто ми е трудно да забравя някой, за когото ме е
било грижа.
- Знам. Направи каквото направи заради любовта. Не мога да съм ти ядосан заради
това. Беше глупаво, но такава е любовта. Имаш ли някаква идея какво бих направил
заради теб? За да те запазя в безопасност?
- Ейдриън... - Не можех да срещна погледа му. Изведнъж се почувствах
недойстойна. Беше толкова лесно да не го дооцениш. Единственото нещо, което можех
да направя, бе да положа глава на гърдите му и да го оставя да обвие ръцете си около
мен. - Съжалявам.
- Съжалявай, че излъга, - рече той, целувайки челото ми. - Не съжалявай, че го
обичаше. Това е част от теб, част, която трябва да пуснеш да си отиде, да, но все пак
нещо, което те е направило такава каквато си.
Част, която трябва да пуснеш да си отиде...
Ейдриън беше прав и бях ужасно изплашена да го призная. Имах своя шанс.
Опитах се да спася Дмитрий и се провалих. Лиса нямаше да стигне доникъде с кола,
което означаваше, че трябва да започна да мисля за Дмитрий така, както всички останали
го правеха: Той беше мъртъв. Трябваше да продължа напред.
- По дяволите, - измърморих.
- Какво? - попита Ейдриън.
- Мразя, когато ти си разумният. Това е моя работа.
- Роуз, - каза той, опитвайки се да запази тона си сериозен, - мога да измисля
много думи, с които да те опиша, като за начало секси и страстна. Знаеш ли коя обаче не
е в списъка? Разумна.
Засмях се.
- Добре, тогава работата ми е да бъда по–малко лудата.”
Той помисли.
- Това мога да приема.
Приближих устните си към неговите и дори и да имаше някаква неувереност във
връзката ни, нямаше нищо неуверено в начина, по който се целунахме. Целуването в
сънищата беше точно както в истинския свят. Помежду ни разцъфна топлина и усетих
тръпка да преминава през цялото ми тяло. Той пусна ръцете ми и обви ръце около кръста
ми, придърпвайки ме по–близо до него. Осъзнах, че е време да започна да вярвам в това,
което не преставах да повтарям. Животът наистина продължаваше. Дмитрий може и да
си беше отишъл, но можех да имам нещо с Ейдриън, поне докато работата ми не ме
отдалечи от него. Разбира се, ако приемем, че ще имам такава. По дяволите, ако Ханс
продължаваше да ме държи на бюрото тук и ако Ейдриън продължаваше да живее по
същия ленив начин, щяхме да бъдем заедно завинаги.
Ейдриън и аз се целувахме дълго, притискайки се все по–близо и по–близо един
към друг. Накрая аз прекъснах всичко. Ако правиш секс в съня си, това означава ли, че
наистина си го направил? Не знаех и определено нямаше да разбера. Все още не бях
готова за това.
Отстъпих назад и Ейдриън схвана намека.
- Намери ме, когато имаш свободно време.
