- О. Това. - Отнасяше се за постоянния ми страх от това да бъда заклещена тук с
канцеларската работа. Опитвах се да гледам на това насмешливо и да не показвам колко
много ме плашеше тази възможност. - Сигурна съм, че Ханс блъфираше. Имам предвид,
наистина ли ще ме кара да върша това завинаги, само защото избягах и...
Спрях и зяпнах, когато възбуден поглед проблесна в очите на Михаил. Отдавна
бях чувала как се е опитал да залови госпожа Карп, ала никога досега не се бях замисляла
логично. Никой не би опростил търсенето му. Трябвало е да напусне сам, нарушавайки
протокола и да се върне обратно, спотайвайки се, когато накрая се е отказал да я търси.
Трябва да си е навлякъл точно толкова проблеми, колкото и аз, когато тръгнах към
Националното Летище на Маями.
- Заради това... - преглътнах. - Заради това ли... сега работиш тук долу в
подземието?
Михаил не отговори на въпроса ми. Вместо това погледна надолу с лека усмивка и
посочи купчината хартия пред мен.
- Ф е след Л, - каза той преди да се обърне и да си тръгне.
- По дяволите, - промърморих, поглеждайки надолу. Беше прав. Явно не можех да
подреждам нещата по азбучен ред толкова добре, докато наблюдавам Лиса. И все пак,
веднага щом останах сама, това не ме спря да се върна в ума й. Исках да знам какво
прави... и не исках да мисля за това как това, което направих вероятно ще се счита за по-
лошо от постъпката на Михаил в очите на пазителите. Или че подобно – или по–лошо –
наказание може би е приготвено за мен.
Лиса и Кристиан бяха в хотел близо до колежа Лихай. Средата на вампирския ден
важеше дори и за човешкия университет. Обиколката на Лиса нямаше да започне преди
тяхната сутрин на следващия ден, което означаваше, че сега тя трябва да запълва времето
си в хотела и да се опитва да се приспособи към човешкия график.
„Новите” пазители на Лиса, Серена и Грант, бяха с нея, заедно с още трима
допълнителни, които кралицата бе пратила така или иначе. Татяна беше разрешила на
Кристиан да дойде и не беше дори наполовина толкова против, колкото Лиса се бе
опасявала – което още веднъж ме накара да се запитам дали кралицата наистина е
толкова ужасна за колкото я мислех. Присила Вода, близък съветник на кралицата, която
и двете с Лиса харесвахме, също придружаваше Лиса, докато тя разглеждаше училището.
Двама от добавените пазители останаха с Присила; третият остана с Кристиан. Вечеряха
заедно като група и после се оттеглиха в стаите си. Серена всъщност стоеше с Лиса в
нейната, докато Грант пазеше пред вратата. Да гледам всичко това предизвика спазъм на
болка в мен. Двойка пазители – за това бях тренирана аз. Това бях очаквала да върша
през целият си живот за Лиса.
Серена беше перфектен пример за това как пазителите трябва да стоят настрана,
едновременно присъстваща и неприсъстваща, докато Лиса закачаше дрехите си.
Почукване на вратата незабавно изстреля Серена в действие. Колът й беше в ръката й и
тя застана до вратата, като погледна през шпионката. Не можех да не се възхитя на
времето й за реакция, въпреки че част от мен никога не би повярвала, че някой може да
пази Лиса по–добре от мен самата.
- Дръпни се, - каза Серена на Лиса.
Миг по–късно напрежението в Серена се изпари и тя отвори вратата. Грант
стоеше там, с Кристиан до него.
- Дошъл е да те види, - каза Грант, сякаш не беше очевидно.
Лиса кимна.
- Ъм, да. Влизай.
Кристиан влезе вътре, когато Грант се обърна. Кристиан погледна Лиса
многозначително, като кимна леко към Серена.
- Хей, ъм, ще имаш ли нещо против да ни оставиш насаме? - Веднага щом думите
излязоха от устата на Лиса, тя се изчерви. - Имам предвид... ние просто... ние просто
трябва да поговорим за някои неща, това е всичко.
Серена запази изражението си почти неутрално, но беше очевидно, че мисли, че
ще правят нещо повече от говорене. Срещите на обикновените тийнейджъри обикновено
не бяха гореща клюка в света на мороите, ала Лиса, с нейната известност, предизвикваше
малко повече внимание с романтичните си афери. Серена сигурно знаеше, че Кристиан и
Лиса ходеха и бяха скъсали. Всичко, което знаеше сега бе, че отново са заедно. Това, че
Лиса го покани на това пътешествие несъмнено го подсказваше.
Серена се огледа наоколо предпазливо. Балансът между защита и лично
пространство винаги беше труден с мороите и пазителите, а хотелските стаи като тази го
правеха още по–труден. Ако бяха по вампирски график и всички спяха по време на деня,
не се съмнявах, че Серена щеше да отиде в коридора при Грант. Но навън беше тъмно и
дори прозорец на петия етаж не можеше да бъде пречка за някой стригой. Серена не
гореше от желание да остави новата й поверена сама.
Апартаментът в хотела на Лиса имаше голяма дневна и място за работа, като
спалнята беше близо – през стъклените френски врати. Серена им кимна.
- Какво ще кажете просто да ида там? – умна идея. Спазваше личното им
пространство, но беше близо. После Серена си извади заключенията и се изчерви. –
Имам предвид... освен ако не искате вие да идете там и аз ще...
- Не! – възкликна Лиса, като се притесни още повече. – Така е добре. Ние ще
останем тук. Просто ще си говорим.
