ни казаха, - отбеляза тя важно. – Както и да е, все пак бройката е впечатляваща. Сама ли
извърши убийствата?
- Понякога да. Понякога получавах помощ. Имаше... някои други дампири, с
които работих известно време. – технически бях получавала помощ и от стригои, но
нямаше да го спомена.
- Приблизително на твоята възраст ли бяха?
- Да.
Татяна не каза нищо повече и като по знак една жена до нея заговори. Мисля, че
беше принцеса Конта.
- Кога убихте стригой за първи път?
Намръщих се.
- Миналия декември.
- И тогава бяхте на 17?
- Да.
- Сама ли извършихте убийството?
- Ами... по-голямата част. Няколко мои приятели ми помогнаха като разсеяха
противника, - надявах се, че няма да поискат повече детайли. Първото ми убийство се
случи, когато Мейсън умря и като изключа събитията около Дмитрий, този спомен ме
измъчваше най-много.
Но принцеса Конта не искаше прекалено много детайли. Тя и останалите – които
скоро се присъединиха към разпита – най-вече искаха да знаят за убийствата ми. Бяха
леко заинтересовани от помощта, оказана ми от други дампири, но не искаха изобщо да
се задълбочават в събитията, когато бях получила помощ от морои. Също така обсъдиха
дисциплинарното ми досие, което намерих за объркващо. Останалите от подробностите
ми в Академията бяха споменати – изключителните ми оценки по практика, как бях една
от най-добрите, когато с Лиса преминахме във второкурсната година и как бързо бях
наваксала изгубеното време и бях станала отново сред най-добрите в класа (поне що се
отнасяше до боевете). Също така коментираха как защитавах Лиса, независимо къде се
намирахме и най-накрая приключиха с изключителните ми резултати от крайните
изпити.
- Благодаря ви, пазител Хатауей. Може да си тръгнете.
Презрителният глас на Татяна не остави и капка съмнение. Тя искаше да си
тръгна. Аз само това и чаках, като се поклоних отново и се втурнах навън. Хвърлих бърз
поглед към Таша и Ейдриън, докато минавах и чух как гласът на кралицата прозвъна,
докато отварях вратата:
- С това нашият съвет за днес приключва. Ще се съберем отново утре.
Не се изненадах, че Ейдриън ме настигна няколко минути по-късно. Ханс не ми
беше наредил да се върна и да работя след събранието, така че реших да счета това като
освобождаване.
- Добре, - казах, като приплъзнах ръка в тази на Ейдриън. – Просветли ме с
кралския ти политически възглед. За какво беше всичко това?
- Нямам идея. Аз съм последният, когото трябва да питаш за политика, - каза той.
– Дори не ходя по тези неща, но Таша ме намери в последната секунда и ми каза да
тръгна с нея. Предполагам е чула, че ще си там, но и тя беше доста объркана.
Нито един от нас не каза нищо, но осъзнах, че го водех към една от сградите,
които предоставяха търговските услуги – ресторанти, магазини и пр. Изведнъж осъзнах,
че умирам от глад.
- Останах с впечатлението, че това е част от нещо, за което вече са говорили – тя
спомена нещо за предишно събрание.
- Беше затворено. Като утрешното. Никой не знае какво обсъждат.
- Тогава защо направиха това пред публика? – не ми изглеждаше честно, че
кралицата и Съвета можеха да си избират и да решават какво да споделят с другите.
Всичко трябваше да се случва пред свидетели.
Той се смръщи.
- Вероятно защото скоро ще гласуват и това ще е пред свидетели. Ако показанията
ти изиграят някаква роля, тогава Съветът може и да поиска да се подсигури, че и други
морои са станали свидетели на това, така че всички да разбират решението, когато то
бъде обявено, - той направи пауза. – Но какво ли разбирам аз? Не съм политик.
- Звучи сякаш вече е решено, - примърморих аз. – Защо изобщо да се гласува? И
защо ще имам нещо общо с правителството?
Той отвори вратата на малко кафене, в което се сервираше и бърза храна –
бургери и сандвичи. Ейдриън беше отгледан в лъскави ресторанти и изискана храна.
Мислех, че предпочита това, но също така знаеше, че не обичах винаги да бъда под
прожекторите и да ми се напомня, че бях с някой от кралски произход. Оценявах факта,
че знаеше, че днес искам нещо съвсем обикновено.
Както и да е, това, че бяхме заедно ни спечели няколко любопитни погледа и
шепот от страна на клиентите в заведението. В училище бяхме обект на клюки, но тук, в
Двореца? Бяхме най-голямата атракция. Имиджът беше важен в Двореца и повечето
връзки между морои и дампири се пазеха в тайна. Фактът, че бяхме така открити –
особено като се вземат предвид връзките на Ейдриън – беше скандален и шокиращ, и
хората невинаги бяха дискретни в реакциите си. Бях чувала всякакви неща откакто се
бяхме върнали в Двореца. Една жена ме нарече безсрамница. Други бяха обсъдили на
висок глас защо Татяна просто не се беше “разправила с мен”.
За щастие повечето от публиката ни днес се задоволяваше само със зяпането,
което беше по-лесно за игнориране. По челото на Ейдриън се прорязваше бръчица, която
означаваше, че мисли за нещо, докато сядахме на една от масите.
- Може би гласуват, за да те направят пазител на Лиса въпреки всичко.
Бях толкова изумена, че не можех да кажа нищо в продължение на няколко
секунди, когато изведнъж сервитьорката се появи. Най-накрая изрекох поръчката си и
