заедно, като се удариха в пода и се преобърнаха върху малката маса и близката лампа.
Лампата се залюля от ъгъла на масата и се счупи.
Междувременно Лиса падна върху Кристиан. Ръцете му инстинктивно се обвиха
около нея и разстоянието между тях, което преди малко беше съвсем минимално, сега
съвсем го нямаше. Двамата се гледаха в очите, сърцето на Лиса туптеше лудо в гърдите
й. Това възбуждащо, електрично чувство отново се беше зародило в тях и целият свят
изглежда се фокусираше върху устните му. И аз, и тя се зачудихме дали биха се
целунали, но точно тогава Серена нахлу от спалнята.
Тя беше напрегната като всеки пазител, тялото й бе изопнато и готово да се
изправи срещу армия стригои само с кол в ръка. Спря се, когато видя двамата пред нея:
нещо, което изглеждаше по-скоро като романтична пауза. Честно казано, беше доста
странна, тъй като в сцената имаше счупена лампа и червенееща се следа върху лицето на
Кристиан. Беше доста неудобно за всички и атаката на Серена се превърна в объркване.
- О, - каза тя несигурно. – Съжалявам.
Срам изпълни Лиса, както и възмущение към самата себе си задето така се е
повлияла от Кристиан. Сега обаче му беше бясна. Тя гневно се отдръпна и се изправи,
застана отново в смутена поза, изпитваше нуждата да изясни, че между тях не се беше
случило нищо романтично.
- Не... не е каквото си мислиш, - запелтечи тя, като гледаше навсякъде, но не и в
Кристиан, който се изправяше и изглеждаше съвсем смутен като Лиса. – Биехме се.
Имам предвид, упражнявахме бойните си умения. Искам да се науча да се защитавам от
стригоите. Да ги нападам. Да ги пробождам. И Кристиан един вид ми помагаше, това е
всичко.
Серена видимо се успокои и беше съвсем очевидно, че й бе забавно, въпреки че
владееше и онази празна физиономия, типична за всички пазители.
- Е, - рече тя – изглежда не се справяте много добре.
Кристиан се възмути, докато разтриваше наранената си буза.
- Ей! Не е вярно. Аз я научих на това.
Серена все още мислеше всичко за смешно, но в очите й започваше да се оформя
сериозна и обмисляща искра.
- Това ми прилича по-скоро на късметлийски удар на начинаещия отколкото на
нещо друго – тя се поколеба сякаш бе напът да вземе голямо решение. Накрая рече, -
Вижте, ако сте сериозни относно това, тогава трябва да го научите правилно. Ще ви
покажа как.
Не. Невъзможно.
Бях съвсем на ръба да избягам от Двореца и да тръгна на стоп до Лихай, за да им
покажа наистина как се удря – и Серена щеше да помага при демонстрацията ми – когато
нещо ме извади от главата на Лиса и ме върна към собствената ми реалност. Ханс.
Бях готова със саркастичен поздрав, но той не ми даде възможността да го кажа.
- Зарежи картотекирането и ме последвай. Викат те.
- Аз... какво? – изключително неочаквано. – Викат ме къде?
Лицето му бе разтеглено в злобна усмивка.
- Да видиш кралицата.
Глава 14
Последния път, когато Татяна искаше да ми се разкрещи, тя просто ме заведе в
една от личните й приемни зали. Атмосферата беше доста странна – сякаш бяхме на
следобеден чай – само че хората обикновено не си крещят при такъв случай. Нямах
причина да вярвам, че този път ще е по-различно..., докато не забелязах, че ескортът ми
ме водеше към главните бизнес сгради в Двореца, местата, където се завеждаха всички
кралски ръководства. По дяволите. Това беше доста по-сериозно отколкото предполагах.
И разбира се, когато най-накрая ме въведоха в стаята, където ме чакаше Татяна...
е, почти се запречих на вратата и не можех да вляза. Само лек допир по гърба ми от
страна на един от пазителите ме накара да продължа напред. Това място беше като
военна база.
Не знаех със сигурност в коя стая се намирам. Мороите всъщност имаха една
истинска тронна зала за краля и кралицата, ала не мислех, че това беше тя. Тази все пак
също беше доста масивно декорирана в старовремски величествен стил, със старателно
инкрустирани цветни и блестящи златни свещници по стените. В тях всъщност имаше и
запалени свещи. Светлината се отразяваше по металните предмети в стаята. Всичко
блестеше и се чувствах сякаш съм на сцената на някакво представление.
И май наистина бях на такава. Защото след миг изучаване, разбрах къде бях.
Хората в стаята бяха пръснати. Дванадесет от тях седяха до дълга маса на подиума, което
очевидно трябваше да бъде главната точка в залата. Самата Татяна седеше по средата на
масата с шестима морои от едната си страна и петима – от другата. В другия край на
залата имаше просто няколко редици столове – пак претрупани и нагласени със сатенени
възглавнички, на които също седяха морои. Свидетелите.
Хората, които седяха от двете страни на Татяна, бяха тайната. Бяха по-стари
морои, но от онези, които имаха кралско излъчване. Единадесет морои за единадесетте
кралски фамилии. Лиса не беше на 18 - макар че скоро щеше да стане, осъзнах аз - и
затова нямаше място сред тях. Някой седеше на мястото на Присила Вода. Гледах
Съвета, принцовете и принцесите на моройския свят. Най-старият член на всяка от
фамилиите имаше право на кралската титла и съветническо място до Татяна. Понякога
