Духовна връзка полностью

Усетих, че доста се бях отклонила от въпроса, както и че изглеждах още по-виновна, критикувайки закона за възрастта. Спрях се отново.

— Както и да е, Ваша Чест… Опитвам се да кажа, че тези доказателства не трябва да са достатъчни, за да ме обвините или изпратите в съда. Не бих планирала едно убийство толкова зле.

— Благодаря, госпожице Хатауей, — каза съдията. — Това беше доста… осведомително. Можете отново да заемете мястото си, докато Съветът заседава.

С Ейб се върнахме до пейката си.

— Какво си мислеше, по дяволите? — прошепна той.

— Казах им истината. Защитавах се.

— Аз не бих стигнал дотам. Не си адвокат.

Хвърлих му кос поглед.

— Нито пък ти, старче.

Съдията помоли членовете на Съвета да гласуват дали има достатъчно доказателства, за да ме обявят за възможен извършител и да ме изпратят на дело. Те го направиха. Единадесет ръце се вдигнаха. Всичко свърши просто така.

Чрез връзката усетих предупреждението на Лиса. Докато с Ейб ставахме, за да си тръгнем, погледнах към публиката, която се разотиваше и обсъждаше развоя на събитията. Светлозелените й очи бяха разширени, а лицето й — необичайно бледо. Зад нея Ейдриън също изглеждаше отчаян, но докато ме гледаше, можех да усетя излъчваните от него любов и решителност. А най-отзад, зад двама им…

Дмитрий.

Дори не знаех, че беше тук. Очите му също бяха върху мен, тъмни и безкрайни. Само аз не можех да разбера какво чувства. Лицето му не изразяваше нищо, но в очите му имаше нещо… нещо напрегнато и заплашително. Образът как той сваля групата пазители премина през главата ми и нещо ми подсказа, че ако го помолех, щеше да го направи отново. Щеше да си пробие път до мен през съдебната зала, да направи всичко по силите си, за да ме спаси от нея.

Докосване по ръката ми ме разсея от него. Ейб и аз се опитвахме да излезем, но пътеката пред нас беше пълна с хора, каращи ни да спираме. Докосването се оказа малко листче хартия, пъхнато между пръстите ми. Оглеждайки се наоколо, видях Амброуз да седи до пътеката, гледащ право напред. Исках да попитам какво става, но някакъв инстинкт ме спря. Като видях, че опашката още не се движи, бързо разгънах бележката, като я държах далеч от погледа на Ейб. Беше малко листче, върху което елегантният наклонен почерк беше почти невъзможен за разчитане.

Роуз,

Ако четеш това, значи нещо ужасно се е случило. Може би ме мразиш и не те обвинявам. Искам само да повярваш, че това, което направих с указа за възрастта, беше по-добре за твоите хора от онова, което другите планираха. Има някои морои, които искат да подчинят всички дампири, независимо от волята им — дори по принуда. Указът за възрастта забави това разногласие.

Както и да е, пиша ти, за да ти споделя тайна, с която трябва да се справиш и да кажеш на колкото се може по-малко хора. Василиса има нужда от мястото си в Съвета и това може да бъде уредено. Тя не е последният Драгомир — има още един, незаконното дете на Ерик Драгомир. Не знам нищо друго, но ако ти откриеш този син или дъщеря, ще дадеш на Василиса силата, която заслужава. Независимо от недостатъците ти и опасния ти характер, чувствам, че ти си единствената, която може да се справи с тази задача. Не губи време: Осъществи я.

Татяна Ивашков

Гледах парчето хартия, написаното се въртеше пред очите ми, а посланието му гореше в ума ми. Тя не е последният Драгомир — има още един.

Ако това беше истина, ако Лиса имаше полубрат или полусестра… Всичко се променяше. Щеше да получи право на глас в Съвета. Нямаше вече да бъде сама. Ако беше истина. Ако бележката беше от Татяна. Всеки можеше да напише името й на листче хартия — това не го правеше истинско. Въпреки това потреперих, разтревожена от мисълта, че съм получила писмо от мъртва жена. Ако си позволях да видя духовете около нас, дали Татяна щеше да е там, неспокойна и отмъстителна? Не можех да се накарам да сваля стените си и да погледна. Още не. Трябваше да има други отговори. Амброуз ми беше дал бележката. Трябваше да го попитам… Само че вече отново се движехме по пътеката. Един пазител ме побутна.

— Какво е това? — попита Ейб, винаги бдителен и подозрителен.

Бързо сгънах обратно бележката.

— Нищо.