Госпожа Карп ни преподаваше преди няколко години. Служеше си с Духа и заради страничните ефекти от използването му беше започнала да полудява, затова реши да стори единственото, което ще спаси съзнанието й: да се превърне в стригой. Михаил, любовника й, беше взел решение да направи единственото, с което знаеше, че ще прекрати дяволското й съществуване — да я открие и да я убие. Стори ми се, че съм застанала лице в лице с герой, чиято любовна история се е развила също толкова драматично, колкото и моята.
— Но не сте успял да я откриете. Нали? — продължих внимателно.
Отне му много време да ми отговори, оглеждайки ме пресметливо. Зачудих се за какво ли си мисли. За нея? За собствената си болка? Или ме анализираше?
— Не, — каза най-накрая. — Наложи се да спра. Пазителите имаха по-голяма нужда от мен.
Говореше спокойно, контролирано, както умееха пазителите, ала в очите му видях тъга — разбирах го повече, отколкото можеше да си представи. Поколебах се, преди да изпробвам единствения вариант, който ми остана, за да се измъкна невредима, без да свърша в затворническа килия.
— Зная… зная, че имате пълното право да ме извлечете оттук и да ме предадете. И би трябвало. Предполага се, че точно това ще направите — аз бих. Работата е там, че. — пак кимнах към папката. — Един вид се опитвам да направя същото като вас. Опитвам се да спася някого.
Той мълчеше. Вероятно се досещаше кого имам предвид и сигурно си мислеше, че под „спася” имам предвид „убия”. Щом знаеше коя съм, би трябвало да му е известно и кой е бил наставника ми. Малцина знаеха за романтичната ми връзка с Дмитрий, но факта, че се навъртах около него, водеше до определени заключения.
— Нали знаеш, че е безполезно? — попита Михаил. Гласът му почти се пречупи. — Опитах. постарах се да я открия. Но когато изчезнат., когато не искат да бъдат открити. — Той поклати глава. — Нищо не можем да направим. Разбирам защо искаш да го направиш. Повярвай ми, много добре разбирам. Никога няма да го намериш, ако не пожелае.
Зачудих се колко мога да споделя с Михаил и колко бих споделила. Имах усещането, че ако някой на света можеше да разбере през какво преминавам, то това би бил точно този мъж. Освен това нямах много възможности.
— Работата е там, мисля си, че мога да го открия, — казах бавно. — Той вече ме търси.
— Какво? — Михаил вдигна вежди. — Откъде знаеш?
— Защото той, ами, праща ми писма.
Внезапно жестокият воин се завърна.
— Ако знаеш как да го намериш… ще ти трябва подкрепление, за да го убиеш.
Потръпнах при последните му думи и отново се уплаших какво е редно да кажа сега.
— Ще ми повярваш ли, ако ти кажа, че има начин да го спася?
— Като го унищожиш ли?
Разтърсих глава.
— Не. искам да кажа наистина да го спася. Начин да го върна към нормалното му съществуване.
— Не, — отвърна бързо Михаил. — Невъзможно е.
— Може и да е възможно. Познавам някого, който е успял да върне стригой към предишното му състояние. — Ето че излъгах. Всъщност не познавах човека, но нямаше да започвам с познавам-някой-който-познава.
— Невъзможно е, — повтори Михаил. — Стригоите са мъртви. Безсмъртни. Няма разлика.
— Ами ако има шанс? — казах. — Ако може да бъде направено? Ами ако г-жа Карп — Соня — отново може да стане морой? Представи си отново да сте заедно. — Мислех да му кажа, че пак ще е луда, но оставих техническите подробности за по-късно.
Стори ми се цяла вечност, докато чаках отговора му и нетърпението ми нарастваше. Лиса не можеше да използва до безкрай внушение, а и казах на Мия, че няма да се бавя. Планът щеше да се провали, ако скоро не се измъкнех оттук. И докато го гледах как се колебае ми се стори, че се пречупва. След всичко още обичаше Соня.
— Ако думите ти са истина — а аз не ти вярвам — идвам с теб.
О, не. Не влизаше в плана.
— Не може, — отговорих бързо. — Вече имам хора на разположение. — Пак излъгах. — Ако добавя още някого може да объркам всичко. Няма да се изправя сама срещу него, — прекъснах опита му да протестира. — Ако наистина искаш да ми помогнеш — ако наистина искаш да получиш шанс да си я върнеш — трябва да ме пуснеш.
— Няма начин да е истина, — повтори той. Усетих как съмнението се прокрадна и реших да използвам момента.
— Ще поемеш ли риск?
Мълчеше. Започнах да се потя. Михаил затвори очи и въздъхна. После отстъпи встрани и посочи вратата.
— Тръгвай.
Почувствах страшно облекчение и сграбчих дръжката на вратата.
— Благодаря ти. Много ти благодаря.
— Мога да си навлека неприятности, — предупреди ме. — И продължавам да не вярвам, че е възможно.
— Но се надяваш да е така. — Нямаше нужда да ми отговаря, за да знам, че съм права. Отворих вратата, но преди да тръгна, се обърнах и го погледнах. Този път не направи опит да скрие тъгата и болката си. — Ако наистина искаш да помогнеш. може и да си от полза.
Още едно парче от пъзела си дойде на мястото, още един вариант, който да ни помогне. Обясних му какво е нужно да направи и се изненадах колко бързо се съгласи. Осъзнах, че наистина ме харесва. И двамата бяхме наясно, че най-вероятно е невъзможно да бъде превърнат стригой, но въпреки това се надявахме.
