— Ето какво си мисля, Нико — продължава Расбак, като говори доста бавно, все едно си дава сметка, че потресеният съпруг ще се затруднява да му следи мисълта. — Мисля си, че си имал нужда от пари. Мисля, че ти си организирал това отвличане заедно с Дерек Хониг, за да вземеш пари от родителите на жена си. Не мисля, че жена ти е знаела нещо за това.
Нико поклаща глава. Не става ясно дали се съгласява, че жена му не е знаела нищо, или отрича всичко.
— След това — казва Расбак, — не знам какво да си мисля. Може би ти ще можеш да ми помогнеш. Ти ли уби Дерек Хониг, Нико?
Нико рязко се оживява.
— Не! Защо мислите така?
Изглежда много разстроен. Избърсва потните си длани в панталоните си.
— Дерек те е предал. Не е донесъл бебето на срещата за размяната. Взел е парите за себе си. Ти си знаел къде е той с бебето, знаел си за вилата му в гората.
— Не! — извиква Нико. — Не знаех къде е вилата! Той така и не ми каза!
В стаята става толкова тихо, че може да се чуе падането на карфица върху дебелия килим.
Нико изхлипва и скрива лицето си с ръце.
Расбак запазва мълчание и оставя обвинителната тишина да изпълни цялата стая. После продължава малко по-меко:
— Нико, аз не вярвам, че си искал да стане така. Не мисля, че си убил Дерек Хониг. Струва ми се, че Дерек Хониг е бил убит от твоя тъст, Ричард Уелс. Ако направиш пълни признания и ни кажеш всичко, което може да ни помогне в разследването срещу твоя тъст, можем да ти предложим имунитет срещу съдебно преследване по обвинението в отвличане.
Нико изведнъж започва да вижда надежда там, където по-рано я нямаше, и казва:
— Той ми заложи капан, кучият му син. Той ме натопи. Той ми изпрати Дерек. Всичко беше негова идея. Те знаеха, че имам нужда от пари.
Мей се обажда до него:
— Ние също смятахме, че доведеният ми баща стои зад всичко това. Но вие как разбрахте?
— Знам, че той ме излъга — отговаря Расбак. — Той ми каза, че похитителите са го потърсили по телефона, но ние подслушвахме телефоните му. Знаехме, че не са му се обадили. А после късно снощи ми се обади майка ти.
— Майка ми?
— Доведеният ти баща е имал извънбрачна връзка.
— Извънбрачна връзка? — повтаря Мей. — Какво общо има това?
— Майка ти е наела частен детектив, за да разбере какво прави баща ти. Детективът е монтирал проследяващо устройство с GPS на колата на доведения ти баща преди няколко седмици. Устройството все още си е там.
Нико и Мей настоятелно се взират в следователя в очакване да продължи.
— Доведеният ти баща е ходил до вилата в деня на убийството.
— Той познаваше Дерек Хониг — казва Мей. — Познаваше го от години. Двамата се срещаха тук късно вечер до дърветата. Аз го разпознах.
— Майка ти също го разпозна, веднага щом ѝ показах негова снимка.
Нико се обажда с треперещ глас:
— Ричард беше взел мобилния телефон на Дерек. Онзи, с който трябваше да поддържаме връзка помежду си. Но Дерек така и не ми се обади и не вдигаше телефона си. Един ден забелязах, че има пропуснати повиквания. Когато набрах номера, вдигна Ричард. Каза ми, че похитителите са му изпратили телефона по пощата заедно с бележка. Но аз се зачудих дали не е убил Дерек и не го е взел от него. Така и не му повярвах за бележката. Той каза, че я е унищожил, за да ме предпази, защото може да бъде използвана като уличаващо доказателство срещу мен.
— Алис никога не е виждала нито бележката, нито мобилния телефон. Ричард твърди, че не си е била у дома, когато ги е получил.
— Защо Ричард е убил Дерек? — пита Нико.
— Може би не е искал да дели парите с него. Може би е решил, че Дерек знае твърдо много и не може да му се довери.
— Къде е била Кора, след като са я взели от вилата? Кой се е грижел за нея? — пита Мей.
— Все още не знаем това. Ричард явно има още един съучастник. Човекът, който е донесъл бебето тук рано тази сутрин. Но ние ще го открием.
Расбак се изправя и отива в кухнята.
Мей и Нико остават в дневната, но чуват всяка дума на следователя:
— Ричард Адамс Уелс, вие сте арестуван за убийството на Дерек Хониг и за отвличането на Кора Конти.
Нико остава на мястото си, зашеметен от този развой на събитията. Мей е до него, а бебето му е в безопасност. Ричард е разкрит. Самият той, Нико, е освободен от всякакви подозрения. Няма да го съдят. Синтия вече не го държи с нищо. Той усеща как диша — за пръв път, откакто започна този кошмар. Всичко свърши. Всичко най-сетне свърши.
Двама униформени полицаи извеждат Ричард през дневната към входната врата, следвани от следовател Расбак. Ричард не казва нищо. Не иска да погледне никого.
Нико се усмихва на жена си. Двамата са си върнали бебето, което обожават. Той няма да бъде съден. Мей знае всичко. Между тях вече няма тайни.
Но общото им бъдеще не е сигурно.
