— Добре, ето условията, при които ще приема. Двеста и петдесет хиляди в брой. Предварително и никакво връщане на някаква част от парите. Това е моят хонорар. Ще трябва да платиш и разноските. Ще имаме нужда от детектив, може да се наложи да наемем експерти. А те не са евтини.
— Знаеш ли какво, скъпи — прекъсна ме тя, — защо не идеш в затвора да се срещнеш с Ейнджъл? Когато свършите, ще ми се обадиш, а аз ще съм ти приготвила парите.
По пътя към затвора сериозно се замислих дали да поема случая. Бях взел решение да изляза от играта и времето вече беше настъпило. Лили щеше да завърши след месец, а на мен ми бяха останали само няколко дела. Но парите… Боже мили! Четвърт милион? Наистина ли щеше да плати? Тези пари щяха да осигурят на Каролайн и мен малко спокойствие, особено като се имаха предвид разходите за мама в старческия дом. Грижите за нея ми струваха повече от хилядарка на месец. Реших да изчакам и да взема решение, след като говоря с момичето.
Щом вратата на адвокатската стая се отвори, осъзнах, че Ърлин Барлоу казва истината поне за едно. Момичето беше красиво. Станах, докато двамата надзиратели я придържаха за лактите, защото тя ситнеше заради оковите на глезените. Помогнаха й да седне на стола, сякаш я настаняваха за официален обяд, и след това излязоха. За секунда имах чувството, че ще се поклонят. Вратата се затвори и аз седнах.
— Е, никога не бях виждал подобно нещо — започнах.
Тя се усмихна разсеяно.
— Надзирателите не са учтиви с никого, независимо от пола. Никога не бях виждал надзирател да помага на затворник да седне.
Косата й имаше цвета на полиран махагон и се спускаше като планински водопад от главата й до малко под раменете. Нослето й беше малко, фино и леко вирнато. Очите й бяха с формата на бадем и наситено кафяви. Лявата й вежда беше малко по-високо от дясната и придаваше на лицето й изражение на постоянен интерес или леко объркване. Устните й бяха пълни и леко издути и дори под стандартния затворнически комбинезон се виждаше, че има великолепно тяло.
— Казвам се Джо Дилард — продължих. — Адвокат съм. Ърлин Барлоу ме помоли да дойда да поговоря с теб.
— Аз съм Ейнджъл — отговори тя. — Ейнджъл Крисчън. — Гласът й беше нежен сопран.
— Ейнджъл, разбираш ли защо си тук?
— Да. — Кратка пауза. — Обвиняват ме в убийство.
Опря лакти на масата и започна тихо да плаче. Виждал бях стотици клиенти да плачат. Мъже и жени. Отдавна бях обръгнал на сълзи и съпровождащите ги звуци, но плачът на това красиво младо момиче ме трогна. Станах и почуках на вратата. Един от надзирателите отвори на мига.
— Момчета, да ви се намира носна кърпичка? — попитах.
Мъжът погледна Ейнджъл, след това ми се намръщи.
— Какво й направи?
— Нищо. Имаш ли носна кърпичка, или не?
— Почакай, все ще намеря нещо.
Изчезна за миг и скоро се върна с ролка тоалетна хартия и ми я подаде, все така навъсен. Затворих вратата и подадох ролката на Ейнджъл.
— Това е единственото, което намериха.
— Благодаря — отговори тя. — Съжалявам, че се разплаках.
— Не се притеснявай. Често виждам подобни неща.
— Не мога да повярвам — каза тя през хълцане. — Тук ли трябва да стоя? Не мога ли да се върна в къщата на госпожа Ърлин?
— Съжалявам, но ще трябва да останеш тук за известно време. Искаш ли да говориш за онова, което се е случило?
— Нищо не се е случвало. — Тя подсмръкна и си издуха носа.
— Да не искаш да ми кажеш, че нямаш нищо общо с убийството на преподобния Тестър?
— Не съм го убивала. Нищо не съм му направила.
— Познаваше ли го?
— Преди да дойде онази вечер в клуба, никога не го бях виждала. Сервирах и сервирах и на него.
— Разкажи ми.
Тя прехапа долната си устна и се стегна.
— Поръча двоен скоч с лед. От самото начало започна да флиртува с мен. Няколко пъти ми крещеше от мястото си, докато бях на бара, правеше сцени. После, когато се напи още повече, започна да цитира Библията и да се държи наистина странно. Всеки път, когато се озовавах близо до него, се опитваше да се отърка в мен. Накрая се опита да ме целуне и аз му казах да ме остави на мира. Тогава госпожа Ърлин и Рони дойдоха и го помолиха да си върви.
— И това е всичко? Не си го виждала повече, след като си тръгна, и той беше жив и здрав, когато излезе през вратата?
— Това е всичко. Кълна се. Те му казаха да си тръгва и повече не съм го виждала. След няколко дни цяла тълпа полицаи дойде в къщата на госпожа Ърлин. Тя ми каза да не разговарям с никого и аз я послушах, но единият имаше заповед, че трябва да му дам няколко косъма от косата ми. Обърнаха наопаки къщата на госпожа Ърлин. Тази сутрин се върнаха, качиха ме в колата и ме докараха тук.
Нещо ме глождеше. Отне ми няколко минути, докато разбера на какво се дължи. И когато разбрах, можех само да се удивявам. Срещу мен седеше една от най-красивите млади жени, които бях виждал, с толкова сексапилно тяло, че при нормални обстоятелства щях или да се възбудя, или най-малкото да се разсея. Но въпреки невероятния си външен вид Ейнджъл не излъчваше дори лъх сексуалност. Да разговаряш с нея беше все едно да си говориш с детенце.
