Почувствах как очите ми се пълнят със сълзи и напрегнах сили да се овладея. Не зная защо, но дори при усилията си да дръпна пердетата и да видя честно какво се бе случило между нас, изпитвах нужда да запазя образа си на стоик.
— Сара, съжалявам, че те предадох. Съжалявам, че не го спрях. Съжалявам, че не те защитих. Трябваше да го убия това копеле.
Както с Каролайн снощи, когато го казах, защитата ми рухна и сълзите рукнаха по бузите ми.
— Моля те, Сара. Бях толкова малък. Не знаех какво да направя. Моля те, прости ми.
Тя също се разплака и аз я прегърнах през раменете.
— Ако можех, щях да върна нещата и да те измъкна от онази стая, щях веднага да го направя, но и двамата знаем, че не мога. Единственото, което мога да направя, е да ти кажа, че съжалявам и че те обичам. Винаги съм те обичал и винаги ще те обичам.
— Джоуи, ти беше съвсем малък — каза тя задавено.
— И двамата бяхме много малки.
Вдигна ръце и ги обви около врата ми. Един нереален миг, минути на отчаяние и честност — и най-вече, поне така се надявах, на любов. Не си спомнях кога за последен път бях прегръщал Сара и се почувствах напълно доволен да клеча на бетонния под и да чувствам дъха й на шията си. И двамата не продумахме няколко минути, и двамата изпитвахме неловкост от този рядък изблик на привързаност.
Най-накрая тя заговори:
— Джоуи, ще ми счупиш врата.
— Божичко, съжалявам! — Пуснах я и се отдръпнах. — Трябва да се изправя, този бетон ще ми прецака коленете.
Седнах на края на койката, тя се настани до мен. Говорихме около час. Отначало бавно и на пресекулки, но не мина много и тя започна да ми разказва колко измъчена се чувствала и как наркотиците били единственото, което й осигурявало облекчение, макар и за кратко. Разговаряхме за порастването без баща, за мама и колко объркана беше. Накрая стигнахме и до бъдещето, и то непосредственото, и какво крие то за Сара.
— Какво е споразумението ти с районния прокурор? — попитах.
Тя ме погледна бдително.
— Затова ли дойде?
— Моля те, не казвай подобно нещо. Знаеш защо дойдох. Но това е нещо, с което също трябва да се оправяме.
— Съгласих се да дам честни показания в замяна на незабавно освобождаване и условна присъда.
— Имаш ли го в писмена форма?
— Мамка му, да.
Тя бръкна под дюшека и измъкна плик. Вътре беше споразумението, подписано от Сара, Дийкън Бейкър и съдия Глас. Сара се задължаваше да предостави „честни показания“ пред съда по случая щата Тенеси срещу Ейнджъл Крисчън и след като го направеше, трябваше незабавно да бъде освободена.
— Какви ще са честните ти показания? — попитах.
Тя ми се ухили пакостливо, нещо, което не бе правила от тридесет години.
— Ще се погрижиш ли да получа уговореното?
— Можеш да се обзаложиш.
До 9 сутринта в понеделник резултатите от лабораторните изследвания на веществените доказателства, намерени в колата на Ърлин Барлоу, не бяха пристигнали в БРТ и съдия Грийн нареди процесът да продължи. През седмицата бях прекарал много време да обяснявам внимателно всичко на Ейнджъл. Тя разбра, че не може да стане и да излъже. Разбра, че не мога да използвам лекаря като свидетел на защитата. Разбра и рисковете. След като изслуша внимателно всичко, което имах да казвам, и без съмнение с малко помощ от Ърлин, тя се съгласи.
Франки Мартин бе направил всичко възможно, но все пак не разполагаше с оръжието на убийството, с ясен мотив и очевидци. Повика на свидетелската скамейка Ландърс, за да опише сцената на местопрестъплението и да разкаже за разследването, но при кръстосания разпит успях да покажа ясно как Тестър първо пие бира в „Пърпъл Пиг“, след това отива да похарчи църковните пари в стриптийз клуба, а в полунощ дори му се налага да изтегли пари от банкомата.
Патоложката даде показания, че Тестър е починал от загуба на кръв вследствие на множество прободни рани, но при кръстосания разпит трябваше да признае, че нивото на алкохол в кръвта му е било високо. Опита се да помогне на обвинението, като посочи, че е погълнал упойващо вещество, което се използва за изнасилване, но не можа да обясни как е попаднало в тялото му.
Един от лабораторните специалисти на БРТ разказа на съдебните заседатели за космите, намерени върху ризата на Тестър, и им обясни процесите за разпознаване на ДНК. По време на кръстосания разпит трябваше да признае, че е възможно двата косъма да са паднали от Ейнджъл в клуба.
Една възрастна госпожа, Ина Мей, обясни на съдебните заседатели как на сутринта след убийството котката й открила пениса на Тестър. Нейните показания предизвикаха кратък миг лекомислие в един до смърт сериозен процес.
Франки запази Сара за най-накрая. По-добре да беше излязъл навън да се самоубие.
— Госпожице, бихте ли казали името си за протокола? — започна той.
— Казвам се Сара Дилард. — Беше с оранжевия комбинезон, с белезници и окови на краката. Изглеждаше нервна, но изпълнена с решителност.
— Къде живеете, госпожице Дилард?
— В Центъра за задържане на окръг Вашингтон.
— Значи сте затворничка?
— Да, бях осъдена за кражба.
— Познавате ли обвиняемата, госпожице Дилард?
