— Той изпитва същото към нас. Фактът, че родният му син е отвлякъл жената и я е държал дори един ден под покрива му, направо го е съсипал. Мотивиран е точно колкото и ние да ги намерим и да ги върнем при семействата им.
— Но защо използва нас?
Дариъс се усмихна хладно.
— За да накаже сина си. Това е най-добрият възпитателен метод... Жената, откраднала «сърцето му», ще му бъде отнета и той ще трябва да се примири не само с липсата й, но и с мисълта, че е надвит от по-нисш вид. А отведем ли я невредима в дома й, семейството й ще се премести и ще я отведе със себе си и никога няма да допусне отново да я сполети нещо лошо. Тя ще живее дълго на тази земя, а онова изчадие ще трябва да слуша за станалото, докато диша. Такава е тяхната природа... Но баща му не би могъл да го подложи на подобен душевен тормоз без мен и теб. Именно заради това ни подсказа къде да отидем и какво можем да намерим там.
Тормент поклати глава, сякаш не схващаше начина на мислене на другата раса.
— Тя ще бъде опетнена в очите на целия си род. Глимерата ще страни от тях.
— Не, няма да го направи — Дариъс вдигна длан, за да прекъсне думите на момчето. — Защото никога няма да научат. Тази тайна ще си остане между нас. Гълтачът на грехове също няма да разкрие каквото и да било, защото неговият собствен вид ще започне да отбягва него и потомъка му. Така че жената ще бъде защитена от падение.
— Как, обаче, ще успеем да заблудим и Сампсън?
Дариъс поднесе манерката към устните си и отпи.
— Утре след падането на нощта ще поемем на север, както ни каза гълтачът на грехове. Ще я открием, ще я отведем при семейството й и ще им кажем, че са я отвлекли хора.
— Ами ако жената проговори?
Дариъс беше обмислил и това.
— Предполагам, че като дъщеря от аристократично семейство, тя е съвсем наясно какво би изгубила. Мълчанието ще предпази не само нея, но и семейството й.
Но тази логика щеше да важи само в случай че тя е запазила здравия си разум. Но нещата можеха да стоят и по друг начин. Дано Скрайб Върджин се смили над измъчената й душа, помисли си Дариъс.
— Ами ако ни устроят засада? — промърмори Тормент.
— Възможно е, но не го вярвам. Но евентуален сблъсък не ме плаши — Дариъс вдигна поглед към своя помощник. — Най-лошото, което би могло да се случи, е да умра, издирвайки невинна жертва... А това е много добър начин да напуснеш този свят. Ако е капан, обещавам ти, че ще поведа със себе си към Небитието не един и двама.
