Единствена любов полностью

След като сянката съобщи искането си, Джон видя как Куин и Блей се напрегнаха и знаеше причината. Трез беше техен съюзник, но също така представляваше сериозна опасност. Сенките действаха според свои собствени правила, а освен това бяха способни на неща, които биха смаяли дори симпат. Но щом ставаше дума за Хекс, той беше способен да влезе и в огнен ринг.

— Стига да получа бележник и химикалка, нямам нищо против — изписа Джон. Нито Куин, нито Блей преведоха казаното, а той се намръщи и ги сръга с лакти. Куин прочисти гърло и закова поглед в стоящия от другата страна на бара Трез.

— Като негов аструкс нотрум аз съм там, където е и той.

— Не и на моя територия. Или пък на територията на брат ми.

Куин се изправи, сякаш готов за бой със сянката, ако това се наложеше.

— Такива са нашите правила.

Джон стана от канапето и блокира с тялото си пътя на Куин, преди да е предприел нещо. После кимна към задното помещение, където предполагаше, че ще отидат двамата с Трез и зачака сянката да мине напред.

Естествено Куин се почувства длъжен да се намеси.

— Зарежи това, Джон.

Джон се обърна и изписа:

— Нареждане ли трябва да ти дам? Отивам с него, а ти оставаш тук. Точка по въпроса. Край.

— Проклет задник — изписа Куин. — Не го правя за удоволствие...

Звукът от позвъняване на входната врата прекъсна спора им и двамата погледнаха към сенките. Ай Ем хвърли поглед към охранителния монитор под бара и каза:

— Посетителят за срещата в два и половина е тук.

Той заобиколи барплота и се запъти към вратата, а Трез се съсредоточи върху Куин за един дълъг момент и после се обърна към Джон.

— Кажи на твоето момче, че е трудно да защитаваш някого, ако си мъртъв.

Гласът на Куин беше твърд като юмручен удар.

— За него съм готов да умра.

— Продължавай със същото поведение и това няма да остане само хипотетична възможност.

Куин оголи кучешките си зъби и изръмжа дълбоко, превръщайки се в смъртоносно животно — от онези, които хората измисляха в своите страшни приказки. Втренчи се в Трез и беше повече от ясно, че в съзнанието си вече се е покатерил на бара, за да атакува гърлото на сянката. Трез се усмихна хладно и не помръдна и на сантиметър.

— Корав тип си, а? Или само се правиш на такъв?

Беше трудно да заложиш на някой от тях. Сенките си имаха своите тайни трикове, но пък Куин изглеждаше като булдозер, който се кани да изравни сграда със земята. А и бяха в Колдуел, не в Лас Вегас и Джон не беше букмейкър, че да приема залози.

Верният отговор беше да не допускаш сблъсък между две неконтролируеми сили.

Джон сви дланта си в юмрук и го стовари на масата. Ударът беше толкова силен, че накара всички да завъртят глави, а на Блей му се наложи да улови чашата си с кока-кола, която полетя във въздуха.

След като Джон привлече пълното внимание на двамата противници, той енергично показа среден пръст на всеки поотделно. Тъй като беше ням, това беше най-близкото до команда да укротят страстите.

Разноцветните очи на Куин се насочиха обратно към сянката.

— Ти би направил същото за Рив. Не можеш да ме виниш.

Последва пауза... И после сянката леко се отпусна.

— Вярно е — грохотът на тестостерона намаля до глух тътен и Трез кимна. — Да. Така е. И не се каня да го нараня. Ако той се държи като джентълмен, и аз ще бъда такъв. Давам ти думата си.

— Остани с Блей — изписа Джон, преди да се обърне и да тръгне след сянката.

Трез го поведе през широк коридор, запълнен с каси бира и алкохол. В далечния му край се намираше кухнята, отделена с летящи врати, които не издаваха никакъв звук при отваряне и затваряне. Ярко осветеното помещение, чийто под беше покрит с червени плочки, представляваше сърцето на ресторанта. Беше просторно и спретнато подредено с редиците си от печки и безброй работни плотове от неръждаема стомана. Навсякъде висяха тигани, а на един от котлоните вреше нещо с невероятен аромат. Трез приближи и вдигна капака. След като вдъхна дълбоко, той хвърли поглед към Джон и се усмихна.

— Брат ми е изключителен готвач.

Със сигурност беше така, помисли си Джон, макар че при сенките никога не се знаеше какъв може да е източникът на протеини. Според слуховете обичаха да ядат враговете си. Трез върна капака на мястото му и посегна към купчина с бележници. Взе един, плъзна го по плота и извади химикалка от една стойка.

— Това е за теб — Трез скръсти ръце пред огромния си гръден кош и се облегна на печката зад себе си. — Когато се обадихте и поискахте да се видим, бях изненадан. Както вече казах, с Рив живеете под един покрив, така че сте наясно какво прави в колонията на север. Вероятно си чул, че тази седмица претърси най-северната част на лабиринта... И би трябвало да знаеш, че не намери абсолютно нищо, което да го кара да мисли, че Хекс е била пленена от симпат.

Джон не реагира по никакъв начин. Нито отрече, нито се съгласи.