— Воини мои — заговори кралят, — призовах ви тук тази вечер с важни новини и молба към вас. През деня в дома ми дойде пратеник доген и помоли за лична среща. След като отказа да изложи проблема си пред моя секретар, той изгуби самообладание и заплака — ясните зелени очи на монарха огледаха лицата на присъстващите, а Дариъс се почуди накъде водеше разговора. Вероятно не в добра посока, помисли си той. — В този момент се намесих аз — кралят затвори очи за миг. — Господарят на догена го беше пратил с възможно най-лоши новини. Необвързаната дъщеря на семейството е изчезнала. Оттеглила се за почивка рано и всичко било наред, докато прислужницата не й занесла храна по средата на деня, като мислела, че може да е гладна. Стаята й била празна.
— Кога е била видяна за последно? — попита определеният за лидер на Братството Агъни.
— Преди Последното хранене. Отишла при родителите си, казала им, че няма апетит и че ще се оттегли за почивка — погледът на краля продължи да обхожда лицата на братята. — Баща й е честен мъж, който ми е правил лични услуги. По-важни, обаче, са делата, вършени от него в полза на расата ни в ролята му на лийдайър на Съвета — из пещерата се разнесоха ругатни, а кралят кимна. — Точно така, става дума за дъщерята на Сампсън.
Дариъс скръсти ръце пред гърдите си. Новините бяха много лоши. Дъщерите на глимерата бяха като най-скъпоценни бижута за бащите си... Докато не бъдеха предадени под грижите на друг достоен мъж, който да ги третира по същия начин, тези жени бяха старателно закриляни и пазени от външния свят... Не изчезваха просто така от семейните си домове. Биха могли, обаче, да бъдат отвлечени.
Като всяка рядкост, тези жени с изключително знатно потекло имаха висока стойност и както винаги, когато опираше до глимерата, индивидът имаше по-малко значение от семейството. Биха платили откуп не за да спасят живота й, а репутацията на рода й. Наистина не беше нещо нечувано девица да бъде отвлечена и държана за пари, което предизвикваше ужас сред останалите.
Обществото на лесърите не беше единственият източник на зло в този свят. Беше известно, че вампирите също имаха престъпници в обществото си.
Гласът на краля резонира из пещерата, дълбок и настоятелен.
— Като мои лични гардове искам да намерите разрешение на тази ситуация — очите му се заковаха в Дариъс. — И има един, когото ще помоля специално да се заеме с поправянето на това зло.
Дариъс се поклони ниско още преди молбата да беше изречена. Както винаги, той беше напълно готов да изпълни всяка поръка от своя крал.
