— Може да е пуснала извършителя, без да протестира особено.
Дариъс влезе обратно в спалнята и взе четката за коса. Между гъстите й ресни имаше фини руси коси. Което не беше изненада, тъй като и двамата родители бяха руси.
Въпросът беше какво би накарало жена с нейното положение да побегне от семейния дом малко преди изгрев, без да остави и следа... И без да вземе нищо със себе си.
Хрумна му само един отговор: мъж.
Не беше задължително бащите да знаят всичко за живота на дъщерите си, нали така? Дариъс се загледа навън в нощта, като проследяваше с очи околните земи и дърветата по тях. И съседното имение. Търсеше следи. Следи за разгадаването на мистерията. Отговорът, търсен от него, беше някъде тук. Той само трябваше да навърже информацията.
— Накъде? — попита Тормент.
— Ще поговорим с прислугата. Насаме.
Обикновено в къщи като тази догените не биха и помислили да говорят за нещо, което не им влиза в работата. Но обстоятелствата не бяха какви да е и беше напълно възможно жалостта и съчувствието към горкото момиче да надделеят над сдържаността на прислугата. А понякога те знаеха неща, неизвестни на господарите им. Дариъс се обърна и се запъти към вратата.
— Сега ще се изгубим.
—Да се изгубим?
Излязоха едновременно в коридора и Дариъс погледна в двете посоки.
—Да. Насам.
Избра да тръгне наляво, защото в противоположната посока имаше други френски прозорци, които водеха на друга тераса, така че очевидно стълбището за персонала не се намираше там. Докато вървяха, минаваха покрай множество прекрасно обзаведени стаи и той почувства такава болка в сърцето си, че дъхът му спря. След две десетилетия все още страдаше заради загубата на някогашното му положение в обществото. Най-много му липсваше майка му, в това нямаше спор. Но редом с мъката по нея той жалеше и за цивилния живот, който някога бе водил.
Сега вършеше за расата онова, за което беше роден и обучен и се ползваше с определени. привилегии. Освен това беше спечелил и уважението на другите воини. Но за него нямаше наслада в такова съществуване. Нямаше красота. Нямаше очарование.
Нима му харесваха само красивите неща? Нима беше толкова повърхностен? Ако някой ден притежаваше голяма хубава къща с
безбройни стаи, изпълнени с прекрасни вещи, щеше ли да чувства сърцето си по-леко?
