— Съжалявам, не мога да ви помогна — отвърна гидът. — На това описание отговарят много мъже. Виждам толкова много хора, че всички ми се мержелеят пред очите.
— Ясно. Освен това бе и доста дебел. Но докторите му бяха заповядали да свали всичките излишни килограми. Да сте виждали някого на четиридесетина години, който явно напоследък е свалил доста килограми?
— Е как мога да позная?
— Ами кожата ще му виси като чужда, особено под брадичката.
— И това не ми напомня нищо. Но ако видя някой такъв, искате ли да му предам нещо от вас?
— Не — каза Кавано. — Всъщност истината е, че съм частен детектив и се опитвам да го намеря.
Очите на гида се разшириха.
— Има три жени и дванайсет деца. Когато зареже домашните си задължения, той побягва. Променя името си. Не плаща издръжката на децата. Истински гадняр. Смятаме, че е дошъл към района на Кармел и има намерение да създава ново семейство. И един Господ знае кога ще изостави и следващата си жена. Наеха ме да го намеря и да го накарам да отговаря за някои свои дела. Смешното в случая е, че е голям поклонник на Робинсън Джефърс, но не е научил нищо от верността и отдадеността, за които той пише в поезията си.
Гидът изглеждаше силно обезпокоен от мисълта, че някой е могъл да не схване истината в творбите на Джефърс.
— Ако този шегаджия намине, опитайте се да забележите номерата на колата, да разберете името му или нещо от този род — помоли го Кавано. — Обаче гледайте да не ви заподозре нещо.
— Ще действам умело.
— И, за бога, не му казвайте, че съм тук.
— Дори няма да си помисля.
— Ще го хвана — каза Кавано.
— Надявам се.
Пебъл Бийч бе на север от градчето. Двамата поеха по обиколен маршрут през заспалите улички на Кармел, без да спират да оглеждат внимателно всеки, който имаше дори и далечна прилика с Прескот.
Но него го нямаше.
На касата на магистралата Джейми плати, за да влезе в прочутата 27-километрова зона — живописен маршрут, покрай който се простираше огромно игрище за голф с всичките си вирчета, зелени площи и пясъчни клопки. Елените се движеха съвсем свободно. Кипариси и монтерейски дъб обгръщаха имения за милиони долари. Кавано не обръщаше внимание на всичко това и гледаше само за Прескот.
В малкия хотел на Пебъл Бийч Джейми влезе през входа и спря на по-отдалечено място на паркинга, откъдето Кавано можеше да наблюдава пристигащите и заминаващите. После тя влезе вътре, за да излезе само десет минути по-късно с озадачено изражение на лицето.
— Какво има? — попита Кавано.
— Ако Прескот си е представял как играе голф на Пебъл Бийч, значи е останал неприятно изненадан. Освен ако нямаш страхотни връзки, за да играеш на това игрище, трябва да направиш заявка една година предварително.
—
— А ако сте група — две години. Ако ти си прав и той е планирал това от години насам, може да е направил резервация преди известно време и е успял някакси да го скрие от военните.
— Огромен риск — поклати глава Кавано. — А и тогава не е знаел новото си име. Нямал е и кредитна карта на това име, с която да плати резервацията.
— Значи, ако не намери някоя много дебела връзка, което е трудно да се направи в рамките на тези три седмици — резюмира Джейми, — можеш да се върнеш след година време и тогава да видим дали ще го познаеш.
— Имам предвид малко по-бърз график — каза Кавано.
— В този район има поне пет-шест игрища за голф. И за някои от тях едва ли се чака на толкова дълга опашка. Ти какво си решил да правиш? Да ходиш от игрище на игрище? Да намериш удобно място и с бинокъл да наблюдаваш играчите да не би Прескот да се появи.
— Ако се наложи.
— Това е много време. И голям шанс да го изпуснеш. ФБР имат достатъчно хора, за да наблюдават всички игрища едновременно.
— Никакво ФБР — отсече Кавано.
— Освен това разполагат с възможности да проверят играчи, които са били тук и преди.
— Никакво ФБР — повтори той.
Закрит от кипарисите, Кавано седеше в североизточния край на плажа — там, където брегът се издигаше нагоре и преминаваше в зелените площи на Пебъл Бийч. Бе достатъчно навътре в сушата, за да се слее с дърветата и храстите зад него. Въздухът бе приятен и слънчевите отблясъци по водата бяха толкова ярки, че се наложи да сложи слънчеви очила.
— Всички пътища водят към Рим, а? — попита Джейми.
— И всеки, попаднал в Кармел, винаги отива да види прочутия плаж. Както и игрищата за голф по 27-километровата зона, така и това са най-голямата атракция тук. — Той огледа големия полумесец на плажната ивица. По него се бяха пръснали стотици хора. Четяха на сянка под чадърите, плискаха се в прибоя, тичаха или хвърляха фризбита на кучетата си. — Не мога да си представя Прескот да живее тук и да не посети плажа. Отначало ще го е страх да се показва. Вероятно няма и да си подава носа оттам, където се е настанил. Но с времето това ще мине. Може дори да започне да тича из околността. По дяволите, възможно е дори да си вземе и куче.
— ФБР може да направи проверка за наскоро купени тук имоти — отбеляза Джейми.
Кавано не отговори и продължи да гледа към хората на плажа.
— Просто си помислих, нищо повече — каза Джейми.
