— Изглежда запусната — каза той, отделяйки й само секунда внимание, преди да продължи да оглежда съсредоточено хората по плажа и по тротоарите.
Прескот го нямаше.
Двамата спряха в тиха и тясна уличка, която не е съществувала, когато Робинсън Джефърс и Уна са се заселили в Кармел. След като се изкачиха пеш по павираната алея за коли, те отвориха дървената порта и влязоха в малък комплекс.
Кавано бе чел толкова много за това място, за епичната борба на върлинестия ирландец с изпито като на постник лице да го построи, че очакваше то да бъде също толкова епично, съответстващо на претърпените от него страдания. Но бе изненадан от това колко уединен се чувства човек вътре. Живописните цветя и храсти му напомняха на типичен английски двор. Вляво се издигаше дванайсетметровото каменно съоръжение, което Джефърс бе нарекъл Хоук Тауър — с комин, стълбище, бойница и кулички. Вдясно бе изградената от камък къща с леко наклонен дъсчен покрив и каменен комин.
Настлана с тухли пътека водеше към входната врата, където един възрастен господин обясни, че работел за фондацията, поддържаща имението.
— Искате ли да направите обиколка? — попита ги той.
— Много.
— Злополука ли сте претърпели? — попита белокосият господин съчувствено, като видя лицето на Кавано.
— Паднах. И ми дадоха малко отпуск да се възстановя.
— Кармел е чудесно място за възстановяване.
Вътре стаите, които Джефърс мъчително бавно бе построил, бяха малко, но в същото време придаваха чувство за простор. Съоръжението бе масивно и от това въздухът сякаш се сгъстяваше. Откъм стените лъхаше лек хлад. Във всекидневната Кавано разгледа каменната камина вдясно и пианото в отсрещния ъгъл. През прозореца се виждаше океанът.
Гидът ги преведе през стаята за гости, кухнята и банята на главния етаж, както и през двете спални на тавана, една от които Джефърс е използвал за писане.
— Робин, както го наричахме, построи къщата малка — обясни възрастният човек, — за да може да устои на силните бури. Той и Уна имаха двама синове близнаци и можете да си представите колко са се обичали, щом са могли да живеят щастливо на толкова тясна и изолирана площ. Нарочно не си прекараха ток до 1949 година, след като бяха живели тук трийсет години.
Кавано с изненада усети стягане в гърлото.
— Забележете стиха, който Робин гравира в тази греда — продължи гидът. — Той обаче не е негов. Написан е от Спенсър и е едно от любимите му произведения — „Кралицата фея“:
Кавано изведнъж се почувства кух, празен.
— А сега ме последвайте в Хоук Тауър — каза им възрастният мъж.
Като се има предвид трезвия поглед на Джефърс по отношение на човешката безпомощност спрямо непобедимата сила на природата, Кавано бе изненадан от хумора, който Джефърс бе вложил в кулата. Направена отначало като място за уединение на Уна и за игра на синовете им, в нея имаше подземие и „тайна“ вътрешна стълба, където децата да се крият. От най-горната тераса, както и от няколкото тесни прозореца, се виждаше океанът.
— Уна умря през 1950 година, а Робин — през 1962-а — разказваше гидът. — Тя — от рак, а той — от най-различни болести. От пушенето артериите му се бяха втвърдили и дробовете му не работеха добре, но тъй като и без това не можа да се възстанови напълно от смъртта на Уна, смятам, че причината за смъртта му беше разбито сърце. Тя беше на шейсет и шест години. Той — на седемдесет и пет. Все още млад, би казал човек, и въпреки това колко изпълнен със смисъл живот. Това не го казвам на децата, чиито учители ги водят тук, но го казвам на вас. Когато са били млади, те са изпращали синовете си да си лягат в някоя от таванските стаи. После са оставали сами и са… — Тук старецът се поколеба само миг. — …правели любов в стаята за гости, преди да си легнат в другата стая горе. Леглото, в което са правели любов, е същото, в което са лежали и са очаквали смъртта. Пепелта им е погребана заедно в онзи ъгъл на градината.
Откъм улицата се чу шум от отварящи се и затварящи се врати на кола. Кавано вдигна поглед над цветята и дървената ограда и видя едно семейство, току-що слязло от семейния ван.
— Ето тук има откъси от стиховете на Робин. — Гидът им подаде няколко фотокопирани брошури. — Ако имате въпроси…
— Всъщност аз имам. — Кавано хвърли поглед към приближаващото семейство, убеждавайки се, че бащата не е Прескот. — Но той не се отнася за Робинсън Джефърс.
Гидът кимна и зачака.
— Търся един човек. Почти съм сигурен, че скоро е дошъл насам. Голям поклонник е на Робинсън Джефърс.
Гидът отново кимна, като че ли всеки разумен човек би трябвало да е голям поклонник на Робинсън Джефърс.
— Казва се Даниъл Прескот. — Кавано силно се съмняваше, че Прескот ще използва истинското си име, но нищо не му струваше да опита.
— Името нищо не ми говори.
— На около четиридесетина години е. Около метър и осемдесет. С очила. С мустаци е, но мислеше да си пуска брада.
