— Тъй като вече не мога да разруша храма с експлозиви — каза Куобрас, обръщайки се към нея, — ще се наложи да използвам друг метод. Падането на три хиляди тона стомана директно върху него ми се вижда добра алтернатива.
Игнорирайки въоръжените мъже около себе си, капитан Матюс пристъпи напред.
— Куобрас! Ами екипажът ми? Какво ще правите с нас?
Куобрас го изгледа презрително.
— Знам, че съществува моряшка традиция — капитанът потъва заедно с кораба си. В този случай това се отнася и за екипажа. — Той отново се обърна към Нина. — Както и за пасажерите.
— Ах ти, кучи син — нахвърли се върху него Матюс.
— Искате да ни удавите? — попита Нина ужасена.
Куобрас поклати глава.
— Не, не. Не съм жесток човек, нито пък откачен садист, както може би са ви казали за мен приятелите ви от семейство Фрост. Когато корабът потъне, вие вече ще сте мъртви.
Чейс провери кислородния си апарат. Дълбоко водолазните костюми бяха предвидени за дълго пребиваване под водата, но все пак си имаше предел. Разполагаше с кислород за около час.
Един час. След което той и Кари щяха да станат постоянни обитатели на древния храм…
В главата на Кари се въртяха почти същите мисли.
— Трябва да има и друг изход за навън — каза тя, посочвайки стъпалата. — Водата не би могла да напълни главната зала през тайния коридор, иначе това помещение също щеше да се наводни.
— Което не означава, че ще можем да минем през него — напомни й Чейс, докато се спускаше по стълбите.
— Все пак трябва да опитаме.
— Знам, просто винаги се подготвям за най-лошото. Британска черта. Колко имаш от онези големи светещи пръчки? Ще ни е нужна светлина, ако успеем да излезем.
Кари провери торбичката на колана си.
— Шест.
— Аз също. Окей, да хвърлим един поглед.
И те нагазиха в студената вода.
Кастил се връщаше обратно, плувайки встрани от входа. Облакът тиня и пясък, вдигнат от експлозията, още висеше и той знаеше от предишен опит, че на такава мътна вода й трябват часове, за да се избистри.
Без да се колебае, той навлезе в облака. Приличаше на плътна кафява мъгла, въпреки че лъчът на прожектора му почти напълно се затъмни от носещите се утайки.
Не бе нужно да оглежда, за да разбере, че проходът е затворен. Отломки от разбит камък лежаха на океанското дъно под краката му. Като откри кабела, който Чейс бе прокарал в тунела, го дръпна, за да провери. Той обаче изобщо не поддаде.
Като използва тласкачите на водолазната си екипировка да се върне до по-бистрата вода, той провери кислородното си снабдяване и обмисли възможностите. Оставаше му един час. Би могъл лесно да се върне на повърхността…
Но простият факт, че бяха нападнати, предполагаше, че ситуацията горе е ужасна. Корабът на Куобрас вече сигурно бе стигнал до „Ивънър“. Като се изключеше ножът му, той бе невъоръжен, и на повърхността, хванат в капана на тежкия костюм за дълбоководно гмуркане, щеше да бъде почти безполезен при евентуална битка.
Което означаваше, че единственото, което може да направи сега, бе да намери някакъв начин да помогне на Чейс и на Кари да се измъкнат от храма.
Ако бяха оцелели.
Атмосферата на хеликоптерната площадка бе тягостна. Няколко от моряците бяха на ръба на отчаянието, други — обхванати от паника. Хората на Куобрас се разхождаха около тях с вдигнати оръжия.
— Почакайте — каза Нина, прикривайки ужаса си с цялата увереност, на която бе способна.
— За какво? — попита Куобрас.
— Предлагам ви сделка. Позволете на екипажа да използва спасителни лодки, преди да потопите кораба, и… — Тя си пое дълбоко дъх. — И аз ще се предам.
Старкман изсумтя презрително, а Куобрас се изсмя кратко и невесело.
— Вече сте ми в ръцете, д-р Уайлд! Няма нищо, което да ми предложите — имам онова, което искам. Знам местоположението на Атлантида и сега възнамерявам да я разруша.
— Съществува обаче нещо, което не знаете — произнесе тя с тънка усмивка. — Местоположението на третия храм на Посейдон!
Изражението на Куобрас се промени и премина в изненада.
— Няма трети храм, д-р Уайлд. Само онзи, в Бразилия, който бе разрушен, и другия, под нас, който скоро ще го последва. Търсенето на Атлантида свършва тук.
— Не-е-е — поклати глава Нина. — Съществува трети. И рано или късно някой ще го открие. Мислите, че простото унищожение ще елиминира всички следи? Хората сега знаят къде е Атлантида. Слухът тръгна и други ще дойдат да търсят. Долу лежи цял град, не просто храм. Рано или късно някой ще събере парчетата в едно и ще тръгне по дирите. Тайната, която се опитвате да скриете, ще бъде разбулена и не можете да направите нищо срещу това. Освен…
— Освен какво? — В тона на Куобрас имаше заплаха, но все пак бе заинтригуван.
— Освен ако не ви кажа къде е. Така че лично да можете да го разрушите.
— Това са глупости — намеси се Старкман. — Не знае нищо, просто се опитва да печели време и да отърве кожата.
