— Господин Куобрас, кажете на този нещастник да млъкне, по дяволите — изсъска Нина въпреки страха си. Старкман настръхна, но не каза нищо. — Съществува трети храм, трета цитадела. Преди потопа атлантите се подготвяли да основат две нови колонии. Една експедиция тръгнала на запад, към Бразилия, а другата… Е, аз знам накъде са поели. И ще ви кажа. Ако оставите хората от екипажа живи.
Старкман притисна дулото на оръжието си в тила на Матюс.
— Ще пръснем главите на всички един по един, ако не ни кажете.
— Виждам, че се каните да ни убиете така или иначе, което всъщност не е сделка — сопна се Нина.
Куобрас се обърна към Филби.
— Тя истината ли говори?
— Ами… възможно е — отвърна Филби объркано. — Последните надписи вътре в храма като че ли наистина сочат, че атлантите са възнамерявали да се разселят на повече от едно място, но не разполагах с време да преведа достатъчно от текстовете, за да съм сигурен. — Той погледна Нина подозрително. — И не виждам как тя е успяла.
— Умна съм, Джак — подигравателно го изгледа Нина.
— Можеш ли да преведеш останалото? — попита Куобрас.
Филби поклати глава и въздъхна.
— Вече не.
— Ха! — Нина направи физиономия на Старкман. — Май вече ти се ще да не беше смазвал хард драйва, а? — Тя се обърна към Куобрас. — Е, какво ще правим? Направих ви предложение и то още е в сила. Пуснете моряците живи и ще ви заведа до аванпоста на Атлантида.
— Ще ни заведеш? — изгледа я Старкман. — Какво, да не би да искаш да превърнеш това в екскурзия сега?
Тя скръсти ръце, фиксирайки Куобрас с решителен поглед.
— Търсила съм Атлантида през целия си живот. Щом трябва да умра за това, поне искам да знам точно защо. Искам да видя цялата история. Не мисля, че моля за прекалено много.
— Д-р Уайлд, опасно е — намеси се Матюс. — Сама знаете, че той така или иначе ще ни убие.
— Предлагам му честна сделка. И се надявам, че той ще го приеме по същия начин. Какво ще кажете, господин Куобрас? — попита тя. — Казахте, че не сте жесток човек. Благороден ли сте?
Старкман продължи да я гледа злобно, но лицето на Куобрас бе неразгадаемо. Той се приближи още, студените му сиви очи бяха вперени в нея.
— Вие съзнавате, разбира се, че дори след като разрушим последния храм, не можем да ви позволим да останете жива? Продължавате ли да настоявате на споразумението да оставим екипажа жив?
Тя преглътна, преди да отговори със сухи устни:
— Да.
За момент той изглеждаше почти впечатлен.
— Смела жена сте, д-р Уайлд. И благородна. Не бих го очаквал, като се има предвид… произхода ви.
— Какво трябва да означава това?
Той отстъпи.
— Ще имаме време да го дискутираме по-късно. Но ще освободя хората на този кораб, ако се съгласите да ми покажете как да стигна до последния храм. Имаме ли сделка?
— Имаме — каза Нина.
Куобрас кимна.
— Много добре. Джейсън! Подгответе спасителните лодки и качете екипажа.
— Сигурен ли си, че това е правилното нещо? — попита Старкман.
— Ще видим. Първо ги претърсете, обаче — уверете се, че нямат радиостанции или сигнални ракети. Искам да съм сигурен, че имаме достатъчно време да напуснем района, преди те да бъдат открити. — Той посочи на север. — Португалският бряг е на сто и четиридесет километра в тази посока, капитане. Надявам се екипажът ви да може да стигне дотам с гребане. — Матюс хвърли към Куобрас поглед, пълен с омерзение, когато Старкман и останалите поведоха моряците.
— Ами хората в Атлантида? — попита Нина. — Моите приятели все още са там.
— Там и ще си останат — отвърна Куобрас.
— Какво? Почакайте, ние се споразумяхме…
Куобрас я хвана, придърпа я към себе си и изсъска в лицето ѝ:
— Споразумяхме се да спасим хората на този кораб, д-р Уайлд. А приятелите ви не са на този кораб. Ако възразявате, ще заповядам да разстрелят екипажа. Ясен ли съм?
— Да — каза Нина мрачно.
— Д-р Уайлд — извика Матюс, когато един от хората на Куобрас го блъсна с оръжието си да последва останалите от моряците, — имате ли семейство, с което да се свържа?
— Не, страхувам се, че не — въздъхна тя. — Само… ако видите Еди, кажете му, че ще му изпратя картичка.
Матюс погледна объркано, но нямаше време да каже нищо, преди да го побутнат отново. Куобрас махна с ръка към собствения си кораб.
— А сега, д-р Уайлд, ако се качите на борда на моя кораб… можем да обсъдим местоположението на последния атлантски храм.
Макар и три четвърти пълен със студена, тъмна вода, истинският храм на Посейдон бе далеч по-впечатляващ от копието му в Южна Америка.
— Невероятно е — каза Кари с благоговение при вида на великолепието, което ги заобикаляше. Над нея, чак до върха на извития таван, се издигаха редици от тънки листове, украсени със злато, сребро и орейхалк. — Виж покрива! Целият е облицован със слонова кост, точно както го описва Платон.
