— Да, мисля, че по-късно можеш да ми благодариш като направим тройка — ухили се Чейс.
Кари палаво завъртя очи.
— Виждам, че нещата не са се променили. — Нина ги наблюдаваше уморено. — Но, Кари, ще повярваш ли какво открихме?
— Какво откри ти — поправи я Кари. Тя се обърна и даде някаква заповед на норвежки на един от облечените в черно командоси; той запали една факла, осветявайки сградите в неестествена червена светлина. — Претворяване на цитаделата на Атлантида, почти незасегната…
Чейс погледна рухналите останки на една от постройките.
— Ами, да… Съжалявам, че се наложи.
Нина го потупа по ръката.
— Като се имат предвид обстоятелствата, прощавам ти.
— И още едно копие на Храма на Посейдон, също така — продължи Кари. — Невероятно е.
— Не толкова невероятно, колкото това тук. — Нина посочи много по-малкия храм в златната стена.
— Това Храмът на Клейто ли е? — попита Кари.
Нина кимна.
— Само че е бил използван като мавзолей. И знаеш ли кой е вътре? Последните цар и царица на Атлантида!
Възхищението отне способността на Кари да говори.
— Сигурна ли си? — успя да изрече тя най-накрая. — Искаш да кажеш, че тук са истинските им тела?
— Ами… не погледнах, но поне така пише на саркофага…
— Покажи ми — произнесе Кари; гласът й бе станал по-дълбок и властен. Нина се огледа и се сепна, когато видя Кристиан Фрост, облечен в бяло, да идва към нея. Той изгледа Куобрас и останалите пленници, преди да ги отмине, придружаван от мускулест мъж, в когото Нина разпозна Йозеф Шенк, и един висок, с квадратна челюст млад русокос мъж с военна подстрижка.
— Татко. — Тонът на Кари мигновено се промени и се изпълни с уважение. Нина вдигна вежди. Както изглежда, Кристиан Фрост не оставяше нищо на случайността.
Фрост посочи Храма на Клейто:
— Той вътре ли е?
— Да — отвърна Нина, — но няма как да се влезе, ще трябва да прескочите…
Фрост даде знак. Русият мъж свали раницата му, дръпна ципа и извади електрически трион. След което се приближи до стената, опипа я с пръсти, сякаш търсеше пролука, сложи си предпазни очила и започна да реже. Чу се пронизителен звук, когато острието проряза златото.
— Ами, това също ще свърши работа — произнесе Нина шокирана, — но какво ще правим по отношение съхранението на обекта? Трябва да се опитаме да запазим мястото незасегнато, доколкото е възможно.
— Засега главната ми грижа е да получа онова, за което съм дошъл — каза Фрост. — Колко време ще отнеме разрязването?
— Десетина минути — отвърна русокосият.
— Достатъчно, за да се погрижа и за останалото. — Фрост свали ръкавиците си, бавно плесна с тях по дланта си и се завъртя. — Джовани. Най-сетне се срещнахме.
— Ще ме извиниш ли, ако не се ръкувам — озъби му се Куобрас.
Фрост се приближи до него, кръгът от заобиколилите ги гардове се разкъса и го пропусна да мине.
— Какво да правим с вас? Толкова по-лесно щеше да е ако бяхте застреляни по време на стрелбата, а сега…
— Прави каквото искаш. Но не се надявай да осуетиш плановете на Братството. Каквото и да правиш, те ще се опълчат срещу теб.
Фрост се разсмя.
— Не. Няма. Не и след като взема онова, което е в храма. — Той погледна за миг към мавзолея. — Знаеш, че почти се изкушавах да те пусна. За да осъзнаеш в пълна степен как ти и организацията ти сте се провалили. Всичко, за което сте се борили, за което сте убивали… е било за нищо.
Устните на Куобрас се извиха подигравателно.
— Мислиш, че като ме убиеш това ще е краят на Братството? Много самонадеяно.
— Ти май наистина не схващаш какво става, а? — Фрост отново се засмя. — Предполагам, че съм се притеснявал повече за агентите ти, отколкото е било нужно.
— Прави каквото искаш с мен — изръмжа Куобрас.
— Няма да правя нищо — каза Фрост. — Мисля, че д-р Уайлд ще има тази чест.
— Какво? — ахна Нина.
Фрост отиде до нея, гласът му се снижи до кадифено мъркане.
— Д-р Уайлд… Нина. Този човек е убил родителите ви. И трябва да си плати за онова, което е извършил. Правосъдието трябва да възтържествува.
— Единственият престъпник тук си ти, Фрост! — извика Куобрас. Един от гардовете го ритна в гърдите и той остана със зяпнала уста.
— Да, но… — Нина погледна Куобрас. — Не би ли трябвало да го осъдят за стореното?
— Кой да го осъди? Този мъж е над закона. Убивал е безнаказано в продължение на десетилетия по цял свят. — Фрост разкопча якето си и бръкна вътре. — Единственото правосъдие, което той заслужава, е онова, което той е раздавал. — Фрост извади пистолет и го притисна в дланта на Нина. — За всичките престъпления, които е извършил, за всичко, което е направил, за да ви нарани… знаете какво трябва да направите.
Нина погледна оръжието невярващо, после вдигна очи към Фрост. По лицето му не се четеше нищо, освен сериозност.
— Почакайте за минутка — каза Чейс. — Искам този мръсник да е мъртъв точно толкова, колкото и вие, но чак пък съкратена екзекуция? Това не е правосъдие, това е убийство. И не можете да карате Нина да стане убиец!
— Моля ви, не се месете, господин Чейс — произнесе Фрост почти презрително. — Това е решение, което единствено д-р Уайлд може да вземе.
