— Кари! — Чейс погледна към нея за подкрепа. Тя изглеждаше измъчена, местеше поглед между баща си, Нина и Чейс…
— Ами… татко знае най-добре — произнесе тя накрая, сякаш не напълно сигурна в думите си.
Фрост сложи ръка върху ръката на Нина и понижи гласа си почти до шепот:
— От вас зависи, Нина. Знаете какво е направил, знаете, че трябва да си плати. — Той притисна пръстите й към пистолета. — Убил е родителите ви, Нина. Станало е тук, в тази планина. Трябва да вземете от него онова, което той ви е отнел. Направете го.
Очите на Нина се изпълниха със сълзи. Устните й бяха свити, челюстта й трепереше; погледът й се плъзна към коленичилия Куобрас.
— Далече… — започна Кари, но погледът на баща й я накара да млъкне. Тя пусна Нина и се дръпна.
Нина направи една крачка напред със стегнати мускули. Пистолетът в ръката й беше студен и тежеше. Куобрас я гледаше, изражението му не издаваше нито страх, нито гняв, а единствено хладно презрение.
Изгарящата болка в сърцето й се промени и прие форма.
— Нина! — извика зад гърба й Чейс, но тя едва го чу.
Вдигна оръжието и го насочи към гърдите на Куобрас, след което, вече по-решително, към лицето му. Старкман се стегна, но остана неподвижен, само очите му я следяха.
Куобрас беше заковал очи в нея. Мъжът, който се беше опитал да убие нея и приятелите й. Който беше убил приятелите й, Кастил и екипажа на „Нереида“.
Който бе убил родителите й, семейството й, хората, които тя обичаше…
Сълзите замъглиха зрението й. Тя примига и те се затъркаляха по бузите й студени. Куобрас отново изплува на фокус, продължаваше да я гледа ледено.
Пръстите й натиснаха спусъка. Ударникът се изтегли бавно назад, едно съвсем леко натискане бе достатъчно, за да гръмне…
И тогава спря.
С пълни със сълзи очи Нина отстъпи и свали пистолета.
— Не знам коя мислите, че съм — прошепна тя, — но грешите. Моята ДНК не влияе на това коя съм, нито на това какво правя. Исках да го знаете. — Тя внимателно отпусна пръста си от спусъка, който се върна на първоначалната си позиция, а тя се приближи до Фрост: — Не мога да го убия. Не искам.
За нейна изненада тонът на Фрост беше мек.
— Разбира се, че не можете! — възкликна той, вземайки оръжието от ръцете й. — Не съм си мислил, че ще можете. Той дори не е зареден.
— Какво… — ахна Нина. — Да не би да сте ме проверявали?
— Съжалявам. Но исках да съм сигурен какъв точно човек сте.
Кари бързо отиде при нея и зае почти отбранителна поза между нея и баща си.
— Нямаше право да постъпваш така с нея! Как можа? Ти не се доверяваш на преценката ми!
— Съжалявам — повтори баща й. — Както казах — исках да съм сигурен.
Свистенето на триона рязко секна. Миг по-късно се чу силен удар, когато отрязаният от стената участък падна на земята.
Фрост заповяда на подчинените си да следят пленниците, преди да отиде до стената и да погледне през направения отвор. Той взе прожектора от русия мъж и се провря през дупката, обръщайки се към Нина и Кари:
— Хайде!
Двете жени размениха бързи погледи и се провряха след него. Чейс ги последва неканен, което предизвика раздразненото мърморене на Фрост.
Фрост бързо изкачи стъпалата към храма и след малко Нина го видя да изследва повърхността на саркофага, очевидно търсейки пролука.
— Помогнете ми с това тук — нареди той. Шенк вдигна един лост, а Чейс се присъедини към него.
Тримата мъже се напрегнаха. Капакът леко се помести.
— Хайде, негоднико! — изръмжа Чейс. — Едно, две, три!
Те отново се напънаха — и този път капакът се отмести достатъчно, за да го плъзнат встрани. Още един напън и вътрешността на ковчега се разкри; трети — и каменната плоча се разби върху пода на храма на две половини. Нина примига.
Фрост взе прожектора си и се наведе нетърпеливо над ръба на саркофага.
— Мили боже, погледнете това!
Нина и Кари се приближиха. Нина усети страх при вида на гледката: в нея се взираше самото лице на смъртта като от кошмар. Тялото в саркофага, запечатано вътре в продължение на хиляди години, бе почерняло и съсухрено, а останките от отдавна разложените устни — изкривени в злобно презрение около стърчащите зъби.
— Здрасти — прошепна Чейс и се ухили. Нина го сръчка с лакът.
Фрост огледа трупа внимателно.
— Последният цар на атлантите… — Той извади една торбичка от якето си и взе от нея подобна на конец сонда, която пъхна в сбръчканата кожа. — Отворете и другия саркофаг, живо — нареди той на Шенк и Чейс.
— Защо е това бързане? — попита Чейс. — Няма да избягат никъде.
— Просто го направете — сопна се Фрост. Той прехвърли сондата в другата си ръка, взе скалпел от торбичката и се наведе над мъртвото лице на атлантския владетел като хирург за операция.
— Какво правите? — попита Нина разтревожено. — Това няма нищо общо със стандартната практика.
— Трябва ми ДНК проба — отвърна Фрост, сякаш това обясняваше всичко. Лекото стържене на скалпела, прорязващ мумифицираната плът, бе заглушено от хрущенето на камък, когато Чейс и Шенк повдигнаха капака на втория саркофаг.
