— Хубаво. Може би искате да намерите типа, който скочи от колата преди тя да се блъсне, макар че е наистина лошо момче. Но точно сега се налага да заведа тази госпожица на някое сигурно място. Става ли?
— Разбира се! — съгласи се гардът, отстъпвайки.
Като продължаваше да държи пистолета си вдигнат, Чейс отвори вратата на Нина, след което изтича до шофьорската седалка и скочи в нея. Миг след това излетя от кея с висока скорост. Накрая направи остър завой, продължи по празния тротоар още известно време, преди да отмине група спрени коли и да отбие по магистрала Уестсайд.
— Предполагам, че ще е по-добре да включиш отоплението — каза той, поглеждайки към треперещата Нина, докато ускоряваше. В далечината звукът на сирени разцепи нощния въздух.
Тя стисна зъби.
— Какво става, по дяволите?
— Кратката версия ли? Лошите момчета искаха да те убият. Добрите искаха да ги спрат. Аз съм един от добрите.
— Но защо ще искат да ме убиват? Какво съм направила?
— Не е за това, което си направила, док. А за това, което можеш да направиш. Онова влечуго в Бентлито, Старкман. Навремето ми беше приятел — работехме по света заедно, в специалните отряди — докато не стана престъпник.
— Каза ми, че работел за фондация „Фрост“, за Кристиан Фрост — вдигна вежди Нина.
Чейс се засмя.
— Е, случайно знам, че не работи там.
— Откъде?
— Защото аз работя за Кристиан Фрост. Искаш ли да се срещнеш с него?
— Кажи, док — произнесе Чейс, — не е ли прекрасно?
— Определено — съгласи се Нина, като гледаше красивия застинал пейзаж долу.
Домът на Кристиан Фрост, както и корпоративните офиси, се намираха в Равнсфйорд, на пет километра навътре от норвежкия бряг, южно от Берген. Фиордът, дал име на района, разполовяваше обширния му имот. В южната страна бяха офис сградите, които — макар с ултрамодерен дизайн, идеално се вписваха в обкръжението. От тях тръгваше път към тънък сводест мост през фиорда. Като обходи с очи моста и целия район, тя осъзна, че има друга голяма лъскава сграда, цветовете и извивките на която се сливаха с отвесния склон, на който бе построена.
— Това е къщата на Фрост — каза й Чейс.
— Това е къща? — зяпна Нина. — Мили боже, огромна е! Помислих си, че е просто поредната бизнес сграда.
— Малко по-голяма е от апартамента ти, а?
— Съвсем малко.
Самолетът — „Гълфстрийм V“ бизнес джет — се наклони и прелетя над фиорда. На изток от къщата в основата на скалата Нина забеляза друга група от свръхмодерни сгради, а северно от водния път към тяхната дестинация — частно летище.
— И всичко това е на Кристиан Фрост?
— Да, така е. Движи целия си бизнес оттук, почти никога не напуска това място. Сигурно не обича да пътува.
Нина хвърли последен поглед през прозореца, преди отново да се облегне назад в седалката. Гълфстриймът беше започнал снижение.
— Със сигурност е хубаво място за живеене. Но малко изолирано.
— Е, когато си милиардер, предполага се, че светът идва при теб. Както ние правим сега.
Самолетът кацна и се придвижи към малката постройка, последна в редицата. Нина се загърна по-плътно в палтото си, когато стъпи на бетона.
— Малко хладничко, а? — попита Чейс.
— Шегуваш ли се? Свикнала съм на зимите в Ню Йорк. Това е нищо! — Всъщност, беше близо до измръзването дори без ледения вятър, който духаше откъм брега, но беше отворила веднъж голямата си уста и сега трябваше да си трае.
— Скоро ще отидем на доста по-топло. — Нина погледна към Чейс за обяснение, но той само се ухили. — Ето я и колата ни.
Голям бял джип Гранд Чероки се плъзна към самолета. Един мъж с късо подстригана руса коса, дебел врат и масивна мускулатура, от която шевовете на вталения му тъмен костюм пукаха, излезе да ги посрещне.
— Д-р Уайлд — произнесе той с немски акцент. — Аз съм началник на сигурността при мистър Фрост в Равнсфйорд — Йозеф Шенк. — Той протегна ръка. Макар ръкостискането да бе леко, тя беше сигурна, че ако поиска, този мъж може да смачка всяка кост на дланта й. — Радвам се да се запознаем.
— Благодаря — кимна тя. Осъзна, че Шенк и Чейс се гледаха един друг като боксьори на ринга. Имаха сходно телосложение; запита се дали имаха сходни — или съперничещи си — военни биографии.
— Джо — каза Чейс.
— Господин Чейс — отвърна Шенк, преди да отвори задната врата на джипа. — Заповядайте, д-р Уайлд. Ще ви закарам при мистър Фрост.
Нина влезе. Чейс я последва, затваряйки вратата след себе си. Шенк го погледна, преди да заобиколи джипа и да седне зад волана.
— За какво е всичко това? — попита Нина.
— Той е бодигард — обясни бързо Чейс, докато Шенк не бе достатъчно близо, за да чуе. — Не обича много нещатните, мисли, че имам намерение да му отмъкна шефа.
— А имаш ли? — не се сдържа Нина.
— Аз съм професионалист — отвърна Чейс, оставайки за миг сериозен. — Всичко пречупвам през работата.
Шенк се качи и потеглиха. В западния край на пистата се виждаха няколко хангара. Отвън бе паркиран огромен самолет с корпоративното лого на Фрост — контур на тризъбец във вътрешната част на „О“-то на името, което в момента боядисваха група дребни фигури на стълби.
— О! Доста голям самолет!
