— Товарен Еърбъс А380 — обясни Шенк. — Последното допълнение към въздушната флотилия на господин Фрост.
Нина погледна към дългата писта. Стръмни хълмове се издигаха зад далечния й източен край.
— Надявам се, че е с добри спирачки! Тези планини ми се виждат доста близо.
— Може да се излита само в западно направление. Неудобно е, но пък веднъж като излети, прекарва във въздуха много повече време, отколкото тук.
Джипът напусна летището и прекоси моста. Нина очакваше да завият на запад, към корпоративните сгради, но вместо това се насочиха по зигзагообразен път към къщата върху стръмнината. Като наближиха, чистите, елегантни линии изглеждаха дори още по-впечатляващи.
Шенк паркира, след което съпроводи Нина и Чейс до къщата.
— Насам!
Нина бе силно впечатлена от стаята, в която ги въведе. Отсрещната й стена бе извита, огромен прозорец минаваше по цялата й ширина, разкривайки гледката отвън — от планините, обрамчващи летището, през фиорда — до корпоративните сгради отдолу, и в далечината — Северно море.
Изгледът не бе единственото впечатляващо нещо. Стаята представляваше съчетание на луксозен салон и картинна галерия. Скулптура на Хенри Мур, картина на Пикасо в ниша, грижливо заслонена от прякото слънце. Паул Клее… и няколко други, които не разпозна веднага, но бе сигурна, че са точно толкова ценни.
— Невероятна къща — произнесе тя, изпълнена с благоговение.
— Благодаря — произнесе непознат женски глас. Нина се обърна и видя да влиза висока и поразително красива блондинка; лъскавата й коса се сипеше по раменете. Изглеждаше приблизително на годините на Нина или малко по-млада, царственият начин, по който се държеше, не се връзваше със супермодерното й облекло — тясно бяло горнище с дължина над талията, разкриващо перфектно изваяна коремна мускулатура, и точно толкова впити черни кожени джинси и ботуши с високи токове. Тя се приближи и огледа Нина отгоре до долу, сякаш не напълно сигурна как да се държи с нея.
— Д-р Уайлд — каза Шенк, — това е Кари Фрост, дъщеря на господин Фрост.
— Приятно ми е да се запозная с вас. — Нина протегна ръка и двете жени се ръкуваха. Чейс, забеляза Нина с изумление, се опитваше да не проличи прекалено очебийно, че я разглежда.
— На мен също, д-р Уайлд — отвърна Кари. — Господин Чейс. Научих, че се е наложило да използват услугите ви в Ню Йорк.
— Да, може да се каже и така. Добре е, че ме наехте! — Той хвърли на Шенк самодоволен поглед и немецът се намръщи.
— Радвам се, че къщата ви харесва — обърна се Кари към Нина. — Аз съм я проектирала. Архитектурата е едно от моите… ами, бих казала хобита, но ще е неприлично. Имам степен по тази специалност. — Тя говореше съвършен английски с едва доловим намек за акцент.
— Красива е — кимна Нина.
— Благодаря. — Нина си помисли, че името на Кари й звучи познато, но не можа да си спомни откъде.
— А баща ви да е тук някъде? — попита Чейс, забил палци в джобовете на якето си.
Кари изглеждаше леко резервирана от тази фамилиарност.
— Не, в биолабораторията е. Ще ви заведа при него.
Нина изведнъж се сети.
— Извинете, че ви питам, но… не споменаха ли за вас по новините миналата година, че сте били в Африка? За медицинско подпомагане на населението в Етиопия?
— Да, аз бях — кимна Кари. — Помагах в организирането на помощите.
— Госпожица Фрост прави повече, не само помага — намеси се Шенк. — Тя отговаря за медицинските програми във фондация „Фрост“ в целия свят. Не мисля, че е останала страна, непосетена от нея през изминалите пет години.
— Работите по програма за изкореняване на болестите, нали? — попита Нина.
— Да. Фондация „Фрост“ прави каквото може за превръщането на света в по-добро място. Висока цел е, признавам, но съм сигурна, че можем да я постигнем.
— Вярвам, че можете — усмихна се Нина.
— Благодаря. — Кари посочи към вратата. — Какво ще кажете да ви заведа при баща ми?
Младата жена ги поведе по стълбите към голям гараж зад къщата. Нина бе смаяна от онова, което се намираше в него; пространството бе запълнено от скъпи спортни коли и мотоциклети, като се започне от старата класика и се стигне до най-последните италиански супер коли.
— Личната ми колекция — обяви Кари. — Баща ми не я одобрява напълно, но аз обичам свободата и оживлението от скоростта.
— Приятни машинки — цъкна Чейс, когато погледът му попадна на яркочервеното Ферари F430 Спайдър кабрио, а после на мотоциклета, паркиран до него, лъскаво чудовище в синьо и сребърно.
— Сузуки GSX-R1000 — каза му Кари с нотка на гордост, първият признак за истинска емоция, която показваше от срещата с Нина. — Най-бързият мотор в света. Един от любимите ми. Планирам скоро да обиколя с него Европа. Ако графикът ми… позволява. Но това зависи от д-р Уайлд.
— Какво искате да кажете? — изненада се Нина. Кари й хвърли загадъчен поглед и ги поведе към един Мерцедес.
Шенк седна зад волана и ги откара до футуристична сграда източно от къщата, която Нина бе видяла от самолета. Когато наближиха, пред тях се разкри комплекс, съставен от две секции: свързаните двуетажни структури на земята, близо до фиорда и други над тях, разположени в самата скала.
