Като свръхмощна прахосмукачка, „Акулодозер“ започна да всмуква в зейналата си паст насъбралата се тиня. Разликата в налягането, създадена от помпата, не беше голяма, но бе повече от достатъчна да изтегли слоевете наноси в тръбата и чрез прикрепения модул да ги изхвърли на сто метра оттам. Течението нежно отнесе надигналия се облак от частици далеч от храма. Едва сега Нина оцени предимствата на техниката, с която разполагаха. „Атрагон“ осигуряваше гледка отпред, докато „Акулодозер“ се плъзгаше от една страна до друга, над основата на стената, и изсмукваше всеки ненужен слой нанос. След което…
— Мисля, че видях нещо! — извика австралиецът. Той насочи видеокамерата си към осветеното петно. Вдигналият се облак тиня забулваше изображението, но недостатъчно, за да спре сърцето на Нина при гледката. — Прилича на вход.
Върху екрана един коридор изчезваше в тъмнината. Беше трудно да се преценят размерите му, но ако храмът бе конструиран по същия начин, както двойникът му в Бразилия, отворът трябваше да е широк приблизително метър и двайсет.
— Ще използвам втората прахосмукачка, за да разчистя — обяви Трули. — Дайте ми пет минути. — Една от „ръцете“ на „Акулодозер“ се протегна, но вместо да използва голямата кофа в края, за да почисти задръстеното място, една тясна метална тръба се протегна зад нея, провери отвора и изсмука натрупаното в себе си.
Чейс надникна зад рамото на Нина, за да види триизмерното изображение, при което лицата им почти се докоснаха.
— Знаеш ли… ако този храм има същия план като онзи в Бразилия, този отсек може би води точно в залата с олтара. В дъното му имаше шахта, но тя беше пълна с камъни.
Нина му хвърли обвинителен поглед.
— Така ли е било? Защо не си ми казал?
— Нямах време! При надвисналата опасност от убийство…
— Жречески проход — произнесе Кари замислено. — Таен изход.
Трули работи още известно време, преди да върне „ръката“ на съоръжението на мястото й.
— Разчистих, колкото можах. Джимбо, загрей „Големия Джак“!
Докато Трули отдалечаваше „Акулодозер“, Бейлард приближи своята подводница още, паркирайки я на края на вдлъбнатината около северната стена. Заел позиция, той обяви:
— Спускам Дистанционното превозно средство… сега.
Всички очи се насочиха към триизмерния дисплей на „Атрагон“, който премина от призрачно монохромната система на ЛИДАР10 към пълноцветно видео изображение, когато „Големият Джак“ излезе от клетката си и се насочи към храма. Малкият робот нямаше лазерната изобразяваща система на кораба-майка, но разполагаше със стереоскопични камери. Преминаването в тясното пространство на прохода отвъд създаде впечатление за шеметна скорост.
„Големият Джак“ продължи напред. По пода се виждаха буци насъбрана тиня, но Трули бе разчистил достатъчно, за да може роботът да премине. Напрежението в контролната зала се увеличи с напредването на робота, докато стигна накрая до празна стена.
— Не! — зяпна смаяна Нина. Гласът й бе пълен с разочарование. — Сляпа улица.
Роботът зави наляво, после надясно, но прожекторите му не намериха нищо, освен плътен камък.
— Какво да направя? — попита Бейлард.
Нина тъкмо се канеше да му каже да върне обратно робота, когато Чейс се наведе и заговори по нейния микрофон.
— Джим, Еди е. Можеш ли да накараш това нещо да отиде нагоре, и след това напред?
— Да, разбира се. Но…
— Направи го тогава.
След миг колебание роботът се вдигна предпазливо към тавана…
И продължи да се движи.
— Ха! — произнесе Бейлард, обръщайки „Големия Джак“ така, че да изследва страничните стени, докато роботът се издигаше. — Откъде знаеше, че е там?
— Просто интуиция. — Чейс се усмихна на Нина. — Гледай, гледай. По пътя за нагоре може и да има капани.
Тя внимателно го отстрани от слушалките.
— Еди, нещо се съмнявам, че някой се е грижил за този храм през изминалите единайсет хиляди години…
— Не знам, не знам, русалките са коварни същества…
Нина се усмихна, след което насочи вниманието си отново към екрана. Бейлард придвижи камерата нагоре колкото можеше и лъчът светлина обхвана перспективата.
— Забелязвам нещо — съобщи той. Когато лъчът премина бързо, на стената се показа една тъмна линия, блещукащо разкривяване…
Образът внезапно се завъртя, накланяйки се обратно към хоризонталата. Една от каменните стени изпълни екрана.
— Джим! — извика Нина. — Какво стана? Блъснали нещо?
— Изчакай секунда… — Роботът бавно се обърна, образът продължи да се люлее несигурно. Не се виждаше нищо, освен стените. — Добре, предполагам, че „Големият Джак“ не може да стигне по-далеч.
— Какво искаш да кажеш? — попита Кари. — Да не би да се е блъснал в нещо? Да не би да изгубихме робота?
Бейлард почти се разсмя.
— Съвсем не. Просто… ами „Големият Джак“ е конструиран, за да бъде използван във вода. Така че ще се наложи да продължите проучванията по друг начин.
— Но защо?
— Защото излязохме от водата. „Големият Джак“ плава по повърхността. В храма има въздух.
