Елементарните частици полностью

Събраните за Давид свидетелства свършват дотук. В ръцете на полицията случайно попада матрицата на филм за изтезания, но изглежда, Давид е бил предупреден навреме и успява да се укрие. На това място Даниел Макмилан се връща към основната си теза. В книгата си той ясно показва, че така наречените сатанисти не вярват нито в Бога, нито в Сатаната, нито в каквато и да било свръхестествена сила; впрочем богохулствата по време на техните церемонии са само лека еротична подправка, за която повечето участници бързо забравят. Подобно на техния първоучител Маркиз дьо Сад, те са абсолютни материалисти и сладострастници, които дирят все по-силни нервни усещания. Според Даниел Макмилан постепенният упадък на нравствените ценности през шейсетте, седемдесетте, осемдесетте и най-сетне през деветдесетте години е закономерен и необратим процес. Съвсем нормално е онези, които са се отърсили от обичайните морални задръжки, да се обърнат към по-широк кръг наслаждения, свързани с прояви на жестокост; два века преди тях Сад е извървял същия път. В този смисъл серийните убийци от деветдесетте години са незаконни рожби на хипитата от шейсетте; за техни общи предци могат да се приемат виенските акционисти от петдесетте. Под булото на артистични прояви въпросните акционисти, сред които Нич, Мюл и Шварцкоглер, устройват публично клане на животни; пред съставена от кретени зрителска аудитория те изтръгват крайници, разкъсват вътрешности, ровят с ръце из кървавата плът на невинните животни, докарвайки до краен предел страданията им, а през това време помощник фотографира или филмира цялата тази касапница, за да могат след това документалните кадри да бъдат изложени в художествена галерия. Този Дионисиев стремеж към освобождаване на зверското и на злото, чийто пръв тласък е даден от виенските акционисти, продължава да се проявява през следващите десетилетия. Според Даниел Макмилан този прелом, засегнал западното общество след 1945 година, не е нищо повече от завръщане към култа на грубата сила, отрицание на изграждалите се в продължение на векове норми на морала и правото. Общото между виенските акционисти, битниците, хипитата и серийните убийци е, че всички те са абсолютни анархисти, проповядващи безграничното утвърждаване на личността над всякакви обществени норми, над всякакви прояви на лицемерие, каквито според тях са моралът, чувството, справедливостта и състраданието. В този смисъл Чарлз Менсън изобщо не може да се смята за чудовищно извращение на явлението хипи, а негов логичен завършек; Давид ди Меола само продължава и прилага на практика идеите за освобождение на личността, проповядвани от неговия баща. Макмилан принадлежи към партията на консерваторите и някои негови нападки срещу личната свобода предизвикват скърцане със зъби сред редиците на собствената му партия; книгата му обаче предизвиква огромен отклик. Въоръжен с авторските си права, той се отдава изцяло на политическа дейност; на следващата година е избран в Камарата на представителите.

Брюно млъкна. Отдавна беше изпил кафето си, минаваше четири часа сутринта и в салона нямаше нито един виенски акционист. Впрочем Херман Нич излежаваше в австрийски затвор присъда за изнасилване на малолетна. Беше прехвърлил шейсетте и би могло да се очаква да го сполети внезапна смърт, така един от източниците на злото в света щеше да бъде елиминиран. Излишно беше да се вълнува чак толкова. Наоколо цареше спокойствие; самотен сервитьор сновеше между масите. В момента бяха единствените посетители, но заведението работеше денонощно без прекъсване, така пишеше на входа, а също и върху менюто, така че това бе условие, предвидено в договора. „Надявам се тези педали да не ни досаждат“ — машинално отбеляза Брюно. Човешкият живот в съвременното общество неизбежно минава през един или повече периоди на криза, на сериозна лична равносметка. Ето защо е напълно в реда на нещата в центъра на една голяма европейска столица да има поне едно заведение, отворено през цялата нощ. Той поръча малиново желе и две чаши вишновка. Кристиан беше слушала внимателно неговия разказ; в мълчанието й имаше нещо болезнено. Време беше да се върнат към простите удоволствия.