— Нищо чудно, че не искаш да говориш с Чарли. Жена като тебе е взривоопасна.
— О, аз не му се сърдя много. Искам да запомни урока, който му дам. Моята теория е следната: щом не може да говори с мен по телефона, по-бързо ще се върне у дома.
— Ами какво ще каже, знаеш коя.
— Коя?
— Госпожица Прици.
— О, това ще се уреди — отговори Мардел. — Тя иска да се срещнем.
Когато Анджи излезе, Мардел захвана да пише писмо на майка си:
Скъпа майко,
Сега вече със сигурност мога да ти кажа, че за Коледа ще си бъда у дома и ще поостана. Трябва да си поговорим за Фреди. Станал е много настоятелен, ето защо рано или късно трябва да получи моя любезен отговор. Ние добре знаем какъв е отговорът, защото се обичаме, а и ти винаги си ме учила, че в такива случаи се постъпва по един-единствен начин. Работата ми в Ню Йорк е на приключване. Искат да ме преместят в Невада, но това на мен не ми харесва. Онзи тип, за когото ти писах, още се навърта наоколо и чудесно се забавлявам. Хати Блекър каза, че с материала, който събирах така търпеливо, ще завърши разработката си за магистърска степен. Най-неочаквано ме пипна пневмония. Играх тенис у Лавертови, къщата им се намира сред поляните на суперелегантната 64-та улица, там има кортове, и цялата потна, отидох да се преоблека, а някакъв шегаджия беше включил климатичната инсталация. Не се плаши. Бащата на моето бруклинско приятелче ме настани в болница още при първите признаци, така че болестта отмина преди да е започнала.
Някой почука.
— Влез — напевно се провикна Мардел.
Много висок млад мъж с тъмносиво палто от мек вълнен плат и кадифена яка се появи в стаята. Усмихна се топло.
— Здрасти Грейси.
— Фреди! Каква изненада! Как ме откри?
— Едуина ми каза къде си. А ти как попадна точно тук?
Усмивката й изпълни стаята. Господи — помисли си тя, — колко красив мъж!
На връщане от работа Мейроуз се отби в една цветарница и купи малък букет гладиоли, в който сложи визитната си картичка и като добави най-отдолу: „годеница на Чарли Партана“ го изпрати на жената в болницата.
След като откри истината за Чарли и жената, тя каза на баща си, че има работа във Вашингтон. Отиде в апартамента си на Тридесет и седма улица в Ню Йорк и се запи. Разбираше, че трябва да плесне Чарли през ръцете, за да се знае кой е шеф и кой ще бъде докато са живи. Но трябваше да го направи предпазливо, много предпазливо, защото ако баща й и дядо й научат, че я мами с двутонната шоугърла, ще се развихри буря. А ако на Винсънт му се загнезди в главата мисълта, че Чарли е посегнал на честта й, тогава може да се стигне до „сбогом, Чарли“. Баща й е истински звяр, щом стане дума за накърнена чест!
Трябва да действува хладнокръвно, ако иска хем да постигне целта си, хем да предпази Чарли от семейството си. А момичето е лесно, ще я купи. Първо ще я върне в Ню Йорк, ще седне до нея, ще й напише чек за 1500, хайде, нека са 2000 долара, и ще гледа как онази сменя ключалките на вратите. Засега не беше припряло толкова. Всяко нещо с времето си. Най-напред ще се заеме с Чарли, той се нуждае от превъзпитание, но нищо не бива да му попречи да седне на мястото на баща й като бос на фамилията. Така с магическата пръчка на властта, която Чарли ще сложи в ръцете й, ще притисне чичо си Едуардо и все някога той ще се предаде, а неговите операции ще станат нейни. Ще й бъде много трудно, защото е жена, но тя не е просто жена, а Прици.
Отпиваше шампанско глътка но глътка и недоумяваше какво й липсва на нея, та Чарли се прехласва по другата. Отиде в Маями, за да очисти някого, но взе със себе си оная, а не нея, значи той я поставя по-високо. С какво беше по-добра? Сигурно не ще да е в леглото. Твърде едричка е, за да се мери с Чарли. Трябва да си лъвица под чаршафите, не за да си повече от Чарли, а наравно с него.
