— Положението е сериозно — каза той — Съжалявам, че сте се обвързали със Стенър по такъв начин. Да, работата си е нередна и трудно може да се представи другояче. Лошо, лошо — добави навъсен той. — И все пак ще направя каквото мога. Не ви обещавам кой знае какво, но винаги съм ви харесвал и сега няма да застана срещу вас, освен ако не бъда принуден. За съжаление не съм единственият влиятелен човек в този град.
В същото време Бътлър си мислеше колко достойно бе постъпил Каупъруд, като го бе предупредил да се погрижи както за собствените си интереси, така и за предстоящите градски избори, макар че по този начин той спасяваше и самия себе си. Бътлър наистина имаше желание да направи каквото може.
— Бихте ли запазили в тайна за ден-два случая със Стенър и градската хазна, докато намеря начин да изляза от положението? — попита предпазливо Каупъруд.
— Не мога да ви обещая — отвърна Бътлър. — Ще направя възможното. Няма да позволя положението ви да се утежни допълнително. Можете да разчитате.
Мисълта му вече бързаше напред — как да се преодолеят последствията от престъплението на Стенър, ако Каупъруд фалира.
— Оуен! — извика той, след като отвори вратата и се надвеси над перилото на стълбата.
— Да, татко.
— Кажи на Дан да впрегне двуколката и да я докара пред входа. А ти си вземи шапката и палтото. Искам да дойдеш с мен.
— Добре, татко.
Бътлър се върна.
— Е, и какво излиза? Буря в чаша вода, нали? Чикаго гори, а аз трябва да се тревожа тук, във Филаделфия. Хубава работа!
Каупъруд стана и се отправи към вратата.
— Къде отивате?
— У дома. Ще дойдат няколко души да поговорим. Ще мина пак по-късно, ако е удобно.
— Удобно е, разбира се — отвърна Бътлър. — Само че аз навярно ще се прибера доста късно. Е, лека нощ! Всъщност ние ще се видим още веднъж. Ще ви кажа какво съм научил.
Той се върна в стаята, за да си вземе нещо, а Каупъруд слезе по стълбите сам. Иззад завесите, спуснати пред вратата на салона, Ейлийн безмълвно му даде знак да се приближи.
— Надявам се, че не е нещо сериозно, скъпи — каза съчувствено тя, вглеждайки се в очите му, които изразяваха напрежение и тревога.
Каупъруд чувстваше, че моментът никак не е подходящ за любовни излияния.
— Не — каза той едва ли не хладно. — Мисля, че не е.
— Моля те, Франк, каквото и да става, не ме забравяй за дълго. Няма да ме забравиш, нали? Толкова те обичам!
— Не, няма да те забравя — отвърна сериозно и бързо, но някак разсеяно Франк. — Не мога, знаеш, че не мога да те забравя. — Понечи да я целуне, но го възпря някакъв шум. — Шт!
Той тръгна към вратата, а тя го проследи с пламенен и съчувствен поглед.
Ами ако на нейния Франк се случеше нещо? Ако наистина се случеше нещо? Какво ще прави тя? Именно това я тревожеше. Не би ли могла да му помогне някак? Изглеждаше толкова блед, толкова напрегнат!
Необходимо е да се дадат някои кратки пояснения за състоянието на Републиканската партия във Филаделфия по това време и за мястото на Джордж У. Стенър, Едуард Мълая Бътлър, Хенри А. Моленхауър, сенатора Марк Симпсън и на някои други лица в нея, за да стане ясно действителното положение на Каупъруд. Бътлър проявяваше лично пристрастие и симпатии към Каупъруд, както вече видяхме. Стенър беше оръдие на Каупъруд. Моленхауър и сенаторът Симпсън бяха мощни съперници на Бътлър в ръководенето на градските работи. В законодателното събрание на щата Симпсън представляваше интересите на Републиканската партия, която можеше, когато интересите й го налагаха, да изисква създаването на нови избирателни закони, да внушава промени в принципите на градското самоуправление, да възбужда политически разследвания, да върши още много неща от този род. Симпсън имаше на разположение влиятелни вестници, акционерни дружества и банки. Солиден и много уважаван човек, Моленхауър беше изразител на интересите на гражданите от немски произход във Филаделфия, на някои други групировки и на няколко могъщи фирми. И тримата бяха силни и способни, опасни и ловки политици. Симпсън и Моленхауър разчитаха на влиянието на Бътлър преди всичко сред ирландците, сред някои районни партийни лидери и сред католиците, които му бяха така предани, сякаш той олицетворяваше самата църква. Бътлър се отплащаше на последователите си с покровителство, използваше влиянието си в тяхна полза и им оказваше подкрепа. Градът пък му се отплащаше чрез Моленхауър и Симпсън с изгодни договори за павиране на улици, построяване на мостове и виадукти и прокарване на канализации. За да получава тези договори обаче, беше необходимо да бди над авторитета на Републиканската партия, която му предоставяше и правата, и задълженията на водач. Но това беше задължение и на Моленхауър, и на Симпсън; не той беше назначил Стенър. Ковчежникът беше пряко подчинен на Моленхауър.
Когато се качваше в двуколката със сина си, Бътлър мислеше тъкмо за тия неща и беше силно объркан и обезпокоен.
