— Какво друго знаеш, шоя?
— Казвам ти всичко, което засяга теб и шиши.
— Ами Кацумата и Такеда?
— Говори се, господарю, че са на път към нас, както вероятно и господарят Йоши.
— Кога се връща той? Променил ли е вече намеренията си? — попита той объркан. «Случайно ли е убита Койко при схватката, или Йоши е разкрил, че е свързана с нас, както и Мейкин?» — А?
— Не зная. Може би след около осем дни, Отами-сама. — Шоя забеляза безпокойството на Хирага и си помисли: «Да, ще се тревожи, разбира се, в голяма опасност е, но, ийе, колко е ценен този младеж! Съгласен съм, че е или би могъл да стане национално богатство.
— Така ли? Какви войски?
— Бакуфу са подсилили трите най-близки оттук попътни спирки на Токайдо. И… също петстотин самураи са се разположили северно и южно от нас по пътя. — Капка пот се стече по страната му. — Анджо ни поставя в затруднено положение.
Хирага изруга — той също бе усетил, че напрежението се засилва.
— Какво чуваш, шоя? Кани ли се да ни нападне?
— Де да знаех, Отами-сама. Ако“ кажеш на Тайра за войските, навярно ще разберем какъв е планът на гай-джин.
— Ще обстрелват Йедо, всеки глупак го знае. — Хирага усети, че му прилошава при мисълта за неизбежната победа на гай-джин, макар че тя щеше да послужи на
— Освен, Отами-сама?
— Освен отговора от историята, обичайното решение: внезапно, брутално, изненадващо нападение, което да унищожи флотата им. — Хирага се учуди, задето сподели мисълта си и бе толкова откровен с такъв нискостоящ човек, макар шоя да бе умен, ценен съюзник, а скоро щеше да му стане и търговски партньор.
„Ийе — рече си той въпреки пулсиращото главоболие, — толкова неща не разбирам, светът се преобръща с главата надолу, всичко се променя, аз също, вече не съм самурай, макар да съм истински самурай. Това е заради тези отвратителни гай-джин с техните изкушаващи, гнусни, внушителни, алчни за производство идеи. Трябва да ги изхвърлим —
— Шоя, изпрати всички съгледвачи, в случай че това е замисъл на Анджо…
— Съгледвачи, Отами-сама?
Хирага рече:
— Време е да престанем с надлъгването, шоя. Разбираш ли? Никакви игрички повече!
— Ще ти се подчиня във всичко, Отами-сама. Както обикновено, както съм…
— Справи се чудесно тази вечер, шоя. Щом чуеш нещо за Йоши или шиши, съобщи ми незабавно, моля те. — Хирага добави „моля“ по изключение.
— Бързо като ястреб, господарю.
— Лека нощ тогава — а, толкова съжалявам, забравих за възнаграждението на гай-джин. Той ме помоли да ти напомня.
Стомахът на шоя се преобърна. Измъкна от ръкава си малка кесийка — бе признак на лоши обноски да я даде направо на Джейми-сама.
— Ето стойността в златни обани на едно и половина коку, Отами-сама, останалото — след десет дни.
Хирага сви рамене и небрежно я пъхна в ръкава си, но тежестта и радостта от нея го изненадаха.
— Ще му кажа и ще се погрижа да дойде след три дни.
— Благодаря ти, Отами-сама. Тези придвижвания на войски са ужасно обезпокоителни. Наближава война. Моите господари казват, че ако бъдат предварително осведомени за плановете на гай-джин… високо ще оценят всяка помощ. Може би твоят Тайра-сама… — Шоя многообещаващо остави името да виси във въздуха.
Днес бе пристигнало ново съобщение от Главната служба в Осака, по-спешно от последното. „Сякаш не умея да чета — помисли си шоя ядосано, — сякаш не съм заинтересован и предан! Правя каквото мога. Всичко е заради тези две проклети мама-сан. Два дни, а още няма вест от тях!“
Преди да напусне Райко и Мейкин, бе наблегнал на неотложната необходимост да научава бързо всичко, което те знаят или биха могли да разберат. Гневът му нарастваше не само защото двете жени се бяха престорили, че не знаят нищо, колкото и да ги бе придумвал, а той бе сигурен, че те вече са получили указания, но и защото скъпоценните му златни обани бяха в ръкава на тоя ненаситен самурай — възнаграждение, макар и заслужено, за също толкова алчния гай-джин. „И къде ли ще отидат всичките ми прекрасни обани? Естествено, в Златната долчинка на някоя кучка.“
