— Благодаря ти много, Отами-сама — каза мазно шоя, когато Хирага си тръгна, като задържа главата си върху татами, та дано не чуе как скърцат малкото му останали прогнили зъби, искаше му се да унижи Хирага, да го накара да се изпоти, да му каже, без изобщо да го съжалява: „О, толкова съжалявам, твоята покойна кучка Койко е замесена в заговора, както и твоята обучена убийца и бъдеща съпруга Сумомо, чиято глава също е отсечена, а твоята поддръжница на шиши Мейкин, мама-сан на най-знатните мъже в Йедо — дори на водачи в Гиокояма, — няма да остане за дълго сред живите, защото ние предполагаме, че Йоши също знае всичко.
И макар да си най-умният самурай, който съм познавал, ти си обречен… обречен… обречен, но моите почитаеми висшестоящи изискват от мен да се отнасям с теб като с национално богатство и да те пазя жив.
Тази вечер ще се напия, но не преди да се поздравя за предстоящото основаване на
На път за вкъщи Джейми Макфей разкопча връхното си палто, макар вечерният въздух да бе студен. Беше му топло. Придобитите знания бяха изключително важни и покрай тях бе забравил грижите си. „Всичко е много интересно — помисли си той, — но нито един от двамата няма представа за първоначалните разходи на серийното производство. И все пак заради начина, по който Накама заяви, че Гиокояма може да купи и продаде Йедо, стига да поиска, за момент наистина повярвах. Шоя е за акционерното дружество, сигурен съм.“
Крачеше енергично, поздравяваше хората по Хай стрийт, после изкачи стъпалата на „Струан“ и се озова в свои води. „Отново са мои — помисли си той с гордост. — Сега навярно Тес ще промени решението си — тя не е глупачка, а аз свърших добра работа.“
Чакаше го Варгас.
— Добър вечер, Варгас, време ли е да заключваме?
— Да, но първо, сеньор, извинете, това дойде с вчерашната поща. По някакъв начин е попаднало в моя поднос за писма.
И върху двете писма Джейми видя „лично“ и „поверително“. Бяха адресирани до него. Първото бе с почерка на Тес Струан. Стомахът му се сви. Другото беше от Морийн Рос, някогашната му годеница. Притеснението му се удвои.
— Благодаря — рече Джейми. Въпреки че бе решил да изчака, не се сдържа и разкъса плика на Тес.
„С това писмо официално те уведомявам, че господин Албърт Макструан се прехвърля от Шанхай и пристига с парахода «Уейфонг» на 17-и. Моля да го запознаеш с всички японски сделки. Във връзка с твоето неподчинение на предишните ми писма той поема управлението в края на декември.“
Отстраняването му от Търговската къща сега бе действителност, не го ядоса, колкото бе очаквал. Всъщност изпита облекчение. „Чудно, само преди миг си помислих, че това е мое…“
Той вдигна поглед към Варгас, който го наблюдаваше напрегнато.
— Има ли друго, Варгас? — Джейми сгъна писмото и го сложи на бюрото при другото.
— Госпожа Анжелик е в кабинета на тай-пана. Тя ви моли да се отбиете там за миг.
— Сега пък какво става?
— Нямам представа, сеньор, вечерта мина тихо и мирно. Пристигна бележка от вашата Неми, пита дали ще я посетите по-късно. И един малко по-друг въпрос, капитан Стронгбоу отново поиска заповедите за отплаване. Аз пак му казах да прояви търпение. С вечерния прилив ли ще отплават?
— Да, струва ми се. Изпрати съобщение на Неми: „Може би.“
— Веднага, сеньор. Значи решено? Тленните останки на тай-пана ще тръгнат с „Облака“? И, разбира се, сеньората?
— Или с клипера, или с пощенския кораб, едно от двете — отвърна Джейми. Пое по коридора, почука и влезе.
Анжелик се бе свила в стола на Малкълм, който Джейми смяташе вече за неин. Четеше „Гардиън“ на светлината на петролна лампа.
— Здравей, Джейми.
— Добър вечер, реших да пътувам с теб на пощенския кораб. — Думите му прозвучаха рязко. — Мое задължение е да обясня на Тес Струан. — След като каза това, се почувства по-добре. — Това е моя работа и мисля, че на Мал… че на него ще му хареса, а и ще ти спестя някои неща.
— Да — рече Анжелик със сладка усмивка. — Сигурна съм. Затвори вратата, Джейми, и седни за момент. — Той се подчини и тя тихо му разказа за плана на Хоуг. — Можеш ли да откараш катера утре вечер до Канагава с нас?
Той глуповато се вторачи в нея, напълно сащисан.
— Ти си полудяла. Това е безумие.
— Нищо подобно. Доктор Хоуг смята…
— Той също се е побъркал — няма да успеете.
— Защо? — спокойно попита тя.
— Има десетки причини — отвърна Макфей. — Толкова много причини, че дори няма да ги назова. Всичко е направо нелепо, налудничаво. Уили ще те окове във вериги.
— Не е забранено от закона, така твърди господин Скай. Погребението ще бъде съвсем законно, казва той.
