„… нищо сериозно, скъпи Филип, само кръвохрачене, което доктор Фелд лекува с обичайно кръвопускане и слабителни. Съжалявам, че трябва да ти пиша това, но той е поотслабнал повече този път. Баща ти винаги е мразел лайката и пиявиците. Пфу!
Лекари! Болестта и страданията, изглежда, вървят по петите му.
Братовчедка ти Шарлот легна да ражда преди няколко дни, по-здрава от всякога. Бяхме уредили акушерка, но съпругът й настоя лекар да я изражда и сега тя е с родилна треска и едва ли ще оживее. Бебето момченце също е болно. Тъжна работа — такава хубава, млада жена, още няма осемнайсет.
Ето и новини от Лондон. Новата подземна железница — първата в света — ще бъде открита след четири-пет месеца! Конските трамваи са най-последната мода, а коледните балове обещават да бъдат изключително приятни, въпреки че в някои промишлени градове има бунтове. В Парламента се водят дебати и ще прокарат закон, забраняващ превозни средства без коне да карат с повече от две мили в час, и ще трябва да имат сигналист, който да се движи пред тях и да предупреждава, вървейки пред тях!
Дребната шарка върлува навсякъде, мнозина умряха. Тифът не е толкова опасен тая година. «Таймс» съобщава, че отново бушува холера в Уопинг и край доковете, донесена от търговски кораб от Индия.
Филип, толкова се надявам, че си пазиш гърдите и носиш вълнени дрехи, вълнено бельо и държиш прозорците затворени заради ужасното течение, което носи нощният въздух. На баща ти и на мен ни се ще да се завърнеш в здравомислещата Англия, макар от писмата ти да личи колко се радваш, че напредваш с японския.
Можеш ли в Япония да се възползваш от евтините пощенски услуги като нас, когато ти пишем?
Баща ти казва, че това правителство съсипва страната ни, нашия морал и нашата славна империя. Казах ли ти, че вече в Британия има железопътни линии над единайсет хиляди мили. Само за петнайсет години дилижансите изчезнаха…“
Писмото бе безкрайно; бяха приложени най-различни изрезки, които майка му смяташе за интересни, а и те наистина бяха такива. Беше чудесно за Филип, това го държеше във връзка с дома. Но между редовете усети, че болестта на баща му не е от най-леките. Тревогата му се засили. „Доколкото разбирам, с него е свършено“ — помисли си Филип, сериозно загрижен.
Застанал на стъргалото под дъжда, Тайърър усети пронизваща болка в стомаха си. Неочаквана пот обля челото му, може би това бе дъждът, не знаеше със сигурност, но бе убеден, че е вдигнал температура. „Може би съм прихванал нещо — сифилис или нещо друго! О, Боже мой, може би Бабкот греши и това съвсем не е бремето на белия мъж, а диария или просто ревматизъм. О, Боже мой, макар Андре да се закле в името на всичко свято, а и Райко също, че Фуджико е чиста, тя може би не е!“
— О, за Бога, Филип — бе казал сутринта Бабкот, — не си болен от сифилис, просто си ял или пил нещо развалено. Ето, ето ти малко от тинктурата на доктор Колие. Тя ще те излекува до утре, ако не оздравееш, ще те погребем прилично, не бой се! За Бога, колко пъти да ти повтарям: пий само преварена вода или чай.
