— Бе помолил шкипера на пощенския кораб да поизчака, но бездруго корабът вече бе изостанал от разписанието си заради тях и капитанът не можеше да направи нищо повече.
— Непременно трябва да се качим на борда му, в това няма съмнение. Анжелик на всяка цена е длъжна да присъства на погребението в Хонконг — заяви Хоуг.
— Аз съм против — възрази Хевънли. — Но ако тя тръгне, ще замина и аз.
— Отец Лео — настояваше Анжелик. — Ще го помоля.
— Не е редно — обади се Джейми. — Виж какво, Анжелик, има решение. За морско погребение не се изисква свещеник. Капитанът на кораба е в правото си да го извърши точно както Марлоу ви оже…
Французойката отново се обнадежди:
— Ще помолим Джон! Бързо, нека…
— Изключено! Вече проверих — Марлоу е на флагмана и е зает с Кетърър. — Джейми продължи забързано: — Анжелик, аз съм капитанът на този плавателен съд, имам морско разрешително, макар и отдавнашно. Присъствал съм на достатъчно морски погребения и зная какво се прави. Досега не ми се е налагало самият аз да го извършвам, но това няма значение. Имаме свидетели. Ако искаш, аз ще отслужа опелото… то ще се зачита. — Видя, че тя се обърка, и погледна Скай: — Хевънли, нали е законно? За Бога, така ли е?
— Да, така е. — Скай се изнерви още повече, тъй като по-силна вълна блъсна катера. На Хоуг също му се повдигна.
Джейми отново си пое дълбоко дъх:
— Анжелик, цялото това начинание, цялото това погребение е, меко казано, налудничаво. С нищо няма да навредим на Малкълм. Донесох Библията и Военноморския устав. Затова закъснях. Какво ще кажеш?
Вместо отговор тя го прегърна. Сълзи овлажниха страните й.
— Нека започваме. Моля те, Джейми, побързай.
Джейми Макфей я задържа в ръцете си и тази близост му достави удоволствие.
— Ами боцманът и огнярят? — запита Скай.
— Вече ти казах, че аз ще се оправям с тях — озъби му се Джейми. Нежно се освободи от ръцете на Анжелик и отвори вратата. — Боцман — провикна се той, — вдигай котва! Напред към Канагава.
— Слушам, сър. — Доволен, че все пак са взели някакво решение, Тинкър насочи плавателния съд в морето и зави на север към другия край на залива. Вълните люлееха катера и го подхвърляха. Но не много опасно. Вятърът все още бе умерен, а небето не даваше признаци за влошаване. Тинкър си затананика моряшка песничка и се почувства по-добре. Скоро Джейми се качи при него.
— Насочи се към пристана на Легацията. Оттам ще вземем един ковчег… — Макфей забеляза, че боцманът стисна лулата със зъби. — Ковчег. След това ще навлезем на една левга в дълбоки води и ще го погребем. Ще извършим опело, а ти и огнярят ще участвате в него. — Джейми го погледна в очите: — Някакви въпроси?
— От мен ли, сър? Не, сър.
Джейми кимна късо и отново се спусна долу. Всички мълчаха, наблюдаваха крайбрежието и мержелеещата се в далечината Канагава. В кабината на щурвала боцманът взе рупора, окачен до руля, и ревна към огняря в машинното:
— Изтегли лота, Пърси!
Складовият навес се намираше съвсем близо до пристана, както им бе казал Хоуг. Ковчегът лежеше на дървена пейка. Скай, Хоуг, боцманът и огнярят го поеха от четирите страни и го повдигнаха с лекота. След като излязоха, Джейми затвори вратата и ги последва. Бе решил, че е най-добре Анжелик да остане в каютата. Неколцина рибари и селяни минаха край тях, поклониха се и побързаха да отминат, за да са колкото се може по-далеч от гай-джин.
Оказа се доста по-трудно да качат ковчега на борда. Палубата се издигаше и спускаше, бе хлъзгава от солената вода и опасна.
— Почакайте тук — задъхано рече огнярят, — аз ще се кача горе.
Беше нисичък, с опърпано кепе, с яки рамене и мускулести ръце. Щом се озова на палубата, се разкрачи широко и награби ковчега до половината, почти сам го вдигна на борда и напъха част от него в каютата. От пренапрягане неволно се изпърдя шумно.
— Шъ мъ извините — рече той дрезгаво и придърпа сандъка още по-навътре за по-сигурно. Единият край на ковчега се намираше в каютата, а другият се издаваше чак до края на кърмата.
— Ще го завържем там — нареди Джейми.
— Слушам, сър.
— Добър ден, доктор Хоуг — чу се строг глас. Всички стреснато се озърнаха. Сержант Тауъри заедно с един войник ги наблюдаваше злобно.
— О! Добър… здравей, сержант — отвърна Хоуг сподавено.
До един стояха като заковани. Тауъри се приближи и огледа ковчега.
— Я да видим какво става тук. Ще откарате нехранимайкото, простете госпожо, в Йокохама, а?
— Ние… той помоли да го погребем в морето, сержант — отвърна Хоуг. — Господин Макфей бе така любезен да ми заеме катера си и ето ни на.
— В морето, а? — Сержант Тауъри ги изгледа един по един, сякаш искаше да запечата лицата им в паметта си. — Похвално, бих рекъл. — Помълча, а останалите го чакаха като примрели. После попита: — В морето, а? Тогава не губете време, инак и вие ще нахраните рибите. Госпожо — Тауъри любезно й отдаде чест и си тръгна, последван от войника.
Още известно време всички стояха като вкаменени.
— Божичко — простена Хоуг.
— Как схващаш това? — запита Джейми.
