— Ах, толкова съжалявам, съмнявам се, че ще е там — рече Райко съвършено искрено и категорично поклати глава. — Навярно са го предупредили и е избягал в Канагава или нейде другаде. Толкова съжалявам, стари приятелю, но не е хубаво да ми задаваш такива въпроси. Сведенията ти са много интересни. Имаш ли още?
Андре въздъхна. Знаеше, че го е разбрала. Сега бе в ръцете му. За известно време.
— Самураите на Йоши ще дойдат утре за твоя Хирага. — Каза й го, без да се страхува. Една негова дума, и патрули — японски или британски — щяха да направят къщата на Трите шарана на пух и прах. Преди това той щеше да отведе Хиноде на сигурно място. — Ако гай-джин не получат Хирага до утре, ще има големи неприятности, Райко. За гай-джин, за Йошивара, за всички. — Тонът му я накара да потрепери. — Навярно гай-джин ще изпратят наказателни отряди тук, там — навсякъде. — Андре остави думите му заплашително да висят във въздуха.
— Е, и? — запита Райко. По горната й устна избиха капчици пот. Боеше се от предстоящото и бе забравила за всичко друго.
— Имам предложение: ако ти… толкова съжалявам — сладникаво каза Андре, — ако твоята приятелка укрие Хирага за няколко дни на сигурно място и в нужния момент го предаде на нашия водач… навярно ще получи много пари — достатъчни за теб и Хиноде, а? — Пронизваше я с очи и Райко се опита да не трепне. — Или пък твоите хора да го предадат на Йоши. Хирага е шиши, по-ценен от обиците. — Видя как отново я побиха тръпки. — Много пари дават за шиши, нали?
Щом сърцето й се поуспокои и овладя гласа си, Райко събра сили за възможно най-спокойната си усмивка, Андре бе сигурен, че Хирага се крие при нея и ако го предизвикаше, щеше да изложи себе си и Трите шарана на смъртна опасност.
— Ще попитам приятелката си дали го е виждала и знае ли къде е, после ще поговорим. — Гласът й звучеше помирително и вече бе решила незабавно да прекъсне всяко вземане-даване с шиши. За предпочитане — още тази вечер. — Какви прекрасни сведения си открил, колко са ценни, добре е да знае човек толкова много — без съмнение от това ще извлечеш облаги! Ах, Фурансу току-що, за да отвлече вниманието му, — чухме, че тази вечер била пристигнала от Хонконг една дама гай-джин. Тя ли е прочутата майка на тай-пана?
— А? Не — отвърна Андре разсеяно. — Тя ще се жени за търговец. Защо питаш?
— За някой от моите клиенти ли, стари приятелю?
— Не. Струва ми се, че около година и повече посещава къщата на Сочната радост — Джейми Макфей.
— Джами-сан ли? Джами-сан от Струан? — „Ийе — оживи се Райко, — трябва бързо да съобщим на Неми. Тя ще се представи на тази дама в голямата къща на Струанови, ще й се поклони и ще я поздрави с добре дошла. Ще я увери, че докато е споделяла леглото с Джами-сан, изкусно се е грижила за него. Много е важно любовницата —
— Какво? Нямам представа. Ще се опитам да разбера по-късно. Това не е от значение. Сега за Хиноде.
Райко живо го прекъсна:
— Хиноде ме попита дали ще я удостоиш с посещение тази вечер. Тя ще се радва, ако дойдеш — много те почита.
Андре усети тежест в гърдите си. Сега, след като Райко му бе в ръцете, щеше да я помоли, не, да я принуди да накара Хиноде да се откаже от условията за светлината. Но внезапно се изплаши.
— Какво има?
— Нищо — измърмори Андре. — Ох, отивам при Хиноде.
След като той си тръгна, Райко пийна малко коняк, за да поотпусне нервите си. Сдъвка няколко уханни чаени листа, за да премахне мириса му. После загрижено се отправи към тримата шиши и им разказа част от сведенията на Андре за Йоши, който изисквал Хирага, и за войниците му, които утре щели да го вземат.
— Толкова съжалявам, най-добре е тази нощ да си отидете, по-сигурно е за вас — посъветва ги тя, а гласът й трепереше от страх. — Кацумата-сама, клиентът ми се закле, че наказателните отряди и войниците на гай-джин ще пристигнат всеки момент и ще претърсват навсякъде.
И тримата посрещнаха новината мълчаливо. Като чу за тайните дела на Йоши с гай-джин, Кацумата реши на всяка цена да предизвика недоразумение помежду им.
— Благодаря ти, много ми услужи, Райко-сан. Може да си тръгнем, може да се наложи да останем, но и в двата случая богато ще те възнаградим.
— Наистина смятам, че е най-добре да напуснете…
— И в двата случая ще те възнаградим богато. Междувременно ще обсъдим как най-добре да те защитим — сопна се Кацумата.
На Райко не й се тръгваше, но се поклони, благодари му и излезе. Щом се озова на сигурно място, взе да кълне и Кацумата, и шиши, и Андре, докато в същото време решаваше по кого от доверените пратеници да предаде сведенията на Андре за Мейкин.
