— Запалете лампите — нареди Кацумата. Повечето бяха изгаснали, когато Райко отваряше и затваряше вратата и вятърът бе нахлул в стаята. — Слушайте — рече им той така, че никой отвън да не го чуе: — Хирага, ще взема още бойци и ще ги доведа след три дни. Крий се тук — така е по-безопасно, отколкото да идваш с мен. Предреши се и се скрий в тунела. Ако си разумен, нищо няма да ти се случи.
— Да, Сенсей.
— След три дни ще опустошим Йокохама, ще унищожим кораба, ще избием колкото се може повече гай-джин и ще избягаме. Ще донеса със себе си униформи на Бакуфу. Такеда, помогни на Хирага със запалителните вещества. Да са готови, докато се върна.
— Нека дойда с теб, Сенсей. Ще те защитавам откъм тила, ако те проверят или ти препречат пътя — предложи Такеда.
— Не, ще останеш с Хирага. — Кацумата не искаше да го обременяват. Чувстваше се извънредно неудобно в Йошивара. — Ще тръгна веднага, щом вдигнат бариерите.
— Така е най-добре.
В същото време изпитваше огромно облекчение. След като краят му бе неизбежен, защо да не се хвърли всеотдайно в нападението?
„Три дни се равняват на цял живот. Кой знае какво може да се случи, след като Кацумата си замине. При всички случаи няма да се дам жив.“
— Боже мой, Джейми, погледни! — възкликна Дмитрий.
Джейми хвърли поглед към вратата. Същото сториха и останалите двайсетина гости, пръснати из приемната на Руската легация. Разговорите замряха и пак се възобновиха. Анжелик влизаше под ръка със Сър Уилям. Бе облечена в семпла черна рокля с дълги ръкави, която подчертаваше бледността, но и блясъка на кожата й и откриваше съвършената й шия. Кройката подчертаваше безукорното съвършенство на тънката й талия и умерено разкриваше прекрасната й гръд. Бе възможно най-подходящата за траур, но и под нея си личеше вълшебният бюст. Косата й бе вдигната високо. Не носеше бижута — само тънко златно колие и венчалния си пръстен с печата на Малкълм, вече стеснен.
— Тя е същински диамант.
— Да — отвърна Джейми. Усети раздвижване в залата и се озърна. От отсрещния ъгъл му се усмихваше Морийн, заобиколена от мъже, сред които беше и Палидар. Джейми й отвърна с усмивка. Харесваше я, но все още бе втрещен от внезапното й пристигане и от смелостта й да предприеме такова страховито пътуване сама. „Какво, по дяволите, да я правя?“
— Чак да не повярва човек за погребението на Малкълм в Хонконг, а?
— Прав си, Дмитрий. Бих се обзаложил, че Тес нямаше да го стори. — „Какво ли крои тази жена? — запита се Макфей отново. — И какво ли е писала на Анжелик? Все още не съм имал възможност да я попитам, а по вида й не си личи нищо.“
Писмото на Тес до него хвърляше известна светлина.
„Скъпи Джейми,
Господин Горнт подробно ми разказа какъв добър приятел си бил за сина ми. Благодаря ти от все сърце. Но все едно, не мога да ти простя, че не се подчини на волята към задълженията му и не го придума да се откаже от ухажването на онази жена. Или поне да я сложи на място и да се върне тук; не мога да ти простя, че си му помогнал и поощрявал в тази глупост, особено след като изтъкнах най-подробно като причина неговото непълнолетие и че е тай-пан само на думи, но няма право да упражнява властта, докато официално не бъде въведен в длъжност. И че за мое голямо съжаление аз временно върша това.
От господин Горнт научих, че възнамеряваш да основеш собствена компания. Желая ти късмет и ти благодаря за дългогодишната всеотдайна служба. Що се отнася до търговията, Струанови няма да застанат на пътя ти. Прилагам полица за пет хиляди гвинеи. Предай най-сърдечните ми пожелания на твоята годеница. За мен бе удоволствие да се запозная с нея.
