— Аз също. Искаш ли да те позабавляваме на обяд?
— Не, благодаря, днес ще си остана вкъщи.
Скоро се озоваха пред портата на Струанови. Двамата мъже й целунаха ръка и тя се прибра.
— Хубава жена, добро момиче, славно девойче — обади се Сър Уилям.
— Да. — Бабкот намръщено се взираше в морето. Сър Уилям проследи напрегнатия му поглед. Доколкото виждаше, в залива нямаше нищо нередно.
— Какво става?
— Дошло й е.
— Всемогъщи Боже, прегледа ли я? Или Хоуг? И защо, по дяволите, не сте ми казали?
— Не сме я преглеждали. Чисто и просто се досетих, това е всичко.
— А? Как така… — Млъкна, защото край тях минаха Макструан и Дмитрий. — Добро утро, добро утро — поздрави ги посланикът нетърпеливо. После грабна Бабкот под ръка и го повлече към Легацията. — Откъде разбра, а?
— Ами аз съм лекар, за Бога. Посетих я вчера, а днес, като я видях незабулена, просто ми дойде на ум. Лицето й е леко подпухнало и когато се втурна след шапката си, забелязах, че бяга някак непохватно.
— Дяволите да ме вземат, как не се сетих! Всемогъщи Боже, сигурен ли си?
— Не, но бих се обзаложил на сто гвинеи срещу пукната пара.
Сър Уилям се намръщи.
— А Хоуг ще се сети ли само като я погледне?
— Откъде да зная.
— В такъв случай не му казвай.
— Защо, по дяволите!
— Нека си остане между нас, така е най-добре. — После дипломатът добави мило: — Да оставим Анжелик да си разиграе картите, както тя сметне за необходимо. Тази игра е нейна, нейна и на Тес Струан, а не наша. Вече не е наша.
Четирима самураи от наказателните отряди на Бакуфу със сержант начело тежко пристъпиха портата на Йошивара. Приличаха на всички останали патрули от самураи, но тези войници бяха по-груби, по-опърпани и по-бдителни. Бе ранен следобед. Въпреки лошото време обичайното бавно шествие от куртизанки, от мъкнещи се слугини се перчеше нагоре-надолу в нови премени. Гай-джин на групи ги зяпаха и пиеха в чайните. Разкискаха се, когато вятърът отнесе няколко цветни чадърчета.
От време на време някой от четиримата самураи се запътваше ту към вратарите на кръчмите, ту към собствениците на чайните или към слугинчетата от гостилничките. Всеки от тях незабавно се покланяше раболепно и казваше:
— Не, господарю, не сме виждали предателя Хирага, о, не, господарю, благодаря, господарю, да, разбира се, господарю, не, не го познавам, господарю.
Почти всички знаеха къде се крие Хирага, но си пазеха спокойствието. Мразеха наказателните отряди, но също така съзнаваха, че никакво възнаграждение не е достатъчно голямо, за да ги опази от мъстта на шиши и от отвращението на Свободния свят, ако извършеха предателство. В техния свят тайните придаваха пикантност на живота им и им носеха доходи.
Изглеждаше, сякаш патрулът се движеше без определена посока. Неочаквано сержантът свърна към сокака на Трите шарана и заудря с юмрук по вратата на стобора.
Хирага се бе озовал в капан. Щом някой патрул се появеше наблизо, наблюдателите му даваха сигнал своевременно да избяга в тунела. Там той вече разполагаше с грубо легло, свещи, кибрит, храна. Бе пренесъл мечовете и пистолета си и експлозивите на Кацумата. Но днес, щом чу сигнала за тревога, Хирага забеляза самураи да претърсват градината, така че бе невъзможно да се добере до кладенеца.
Стреснат, се бе втурнал към кухнята. Едва му остана време да се предреши в дрехите, които Кацумата му беше дал. В този момент сержантът, скрит зад един плет, профуча край кланящия се вратар, изу сандалите си и стъпи на верандата на главната къща.
Без да знае, че Хирага се е качил горе и е толкова наблизо, Райко излезе да поздрави сержанта, коленичи и се поклони. Докато лицето й излъчваше обаяние, сърцето й биеше лудо, тъй като претърсванията продължаваха вече трети ден.
— Добър ден, господарю, толкова съжалявам, но дамите си почиват и не са подготвени да приемат клиенти.
— Идвам да претърся.
— С удоволствие, последвай ме.
— Води ме в кухнята.
— В кухнята ли? Моля… моля, последвай ме. — Райко любезно му показваше пътя. Щом забеляза Хирага с наведена глава в прахоляка сред десетината готвачи и помощници, коленете й се подкосиха.
Хирага бе мръсен, със сплъстената перука, която Кацумата бе носил в Ходогая, и съвсем гол, като се изключи кирливата набедрена препаска и една опърпана фланелка.
— Привържи едно камъче под ходилото си, Хирага — бе го посъветвал Кацумата. — Не само лицето ти, но и походката ти ще те издаде. Нацапай лицето и подмишниците си с мръсотия, а най-добре с лайна и се престори на кухненски слуга. Не се преструвай, ами се дръж като такъв. Междувременно приготви запалителните бомби, научи Такеда как да ги използва и бъди готов, когато се върна…
Сипаничавият сержант стоеше с ръце на бедрата в настъпилата тишина и се озърташе. И то най-старателно. Огледа всеки ъгъл, всички шкафове и килери. Редици от редки подправки, чай, бурета със саке, бутилки с напитките на гай-джин и чували с най-отбран ориз. Изсумтя, за да прикрие завистта си.
