Гай-джин полностью

— Избърши сълзите си. Лунен лъч, приеми, без да се замисляш, че животът е непостоянен, приеми предстоящото и се смей заедно със своите сестри, наслаждавай се на виното, на песните и на прекрасните си дрехи, взри се в луната или в някое цвете и се отпусни по течението на живота, както отроненият лист се носи надолу по потока. Хайде сега върви.

„Така и няма да повярвам, че Кацумата е имал убедителни причини да подмами моята Койко — мислеше си Мейкин с болка в сърцето. — Не е имало нито необходимост, нито оправдание да излага на опасност моето съкровище чрез тази шиши, колкото и да е била смела. И още по-лошо, той е бака, задето прекъсна такъв прекрасен извор на влияние и тайни сведения от спътничката на Йоши — колко глупаво, колко глупаво! Но вече е свършено. Послушай собствения си съвет, Мейкин: отпусни се по течението на живота, какво значение има всъщност.

Всъщност има значение. Койко бе от значение за всички ни, а не само за Йоши, който оттогава е станал безмилостен към всички шиши.“

Мама-сан отново седна пред огледалото. Отражението се втренчи в нея. Гримът й, по-плътен от обичайното, вече не скриваше сенките под очите й и бръчките от тревоги.

„Навярно се състарих ужасно от мига, в който шоя ни прекъсна — мен и Райко. Бе Единайсетият ден от Дванайсетия месец — Последния месец, — последният ден от моя живот. Оттогава минаха само трийсет и три дни. Само толкова, а аз вече изглеждам като старица, която отдавна е прехвърлила петдесетте. Трийсет и три дни на плач, пролях езера от сълзи. А си мислех, че вече съм приключила с тях, че отдавна съм си изплакала очите по любовници, които едва си спомням, и по един, когото все още усещам в сърцето си, чиято миризма все още долавям и за когото копнея — по моя млад самурай без пукната пара. Напусна ме без предупреждение — ни вест, ни кост — заради друга Къща и друга жена, като отнесе малкото ми спестени пари и част от душата ми, за да я захвърли в канавката. И по-късно, когато оплаквах момченцето си, загинало в пламтящата къща на осиновителите си — неговият богат баща, търговец, също си бе отишъл като другия, а опитът ми за самоубийство излезе неуспешен.

Толкова години, прекарани в Йошивара. Трийсет и три, през които се носех по течението — по една за всеки от мъчителните дни след смъртта на Койко. Вече съм на четирийсет и три. Днес е рожденият ми ден. Какво да правя? Скоро господарят Йоши ще потърси разплата. Карма.

Вярно е, че обучих Койко, принесох я в жертва и поръчителствах за нея. Тогава защо се оплаквам? Нима мога да направя нещо?“

Отражението и не отговори.

На вратата се почука.

— Господарке, дошъл е Кацумата-сама. Подранил е.

Присви я под лъжичката.

— Идвам на часа.

За да се поуспокои, Мейкин отпи от коняка на гай-джин, който й бе подарила Райко. Посъвзе се, излезе и пое по разкошния коридор към приемната за гости. Цялата дограма, татамите и шоджи бяха от най-скъпите. Подбрани с много вкус. За тях бе заплатено с огромни усилия и душевна болка, с измами; но благодарение на Койко Цветето нейната Къща носеше огромни приходи и представляваше истинско удоволствие за банкерите й. Днес обаче се случи следното:

— Толкова съжалявам, но забелязваме, че приходите ви са значително намалели в сравнение с предишния месец.

— През този сезон на всички Къщи им е тежко, а пък и тази година зимата е необикновено студена. Търговията ще потръгне през пролетта. Годишните приходи са големи, няма причини за безпокойство.

Но Мейкин съзнаваше, че и в Гиокояма си дават сметка, че печалбите й се дължат преди всичко на Койко. Беше на косъм от фалита. Всичко зависеше от Йоши.

„Тогава защо се излагаш на опасност и допускаш шиши тук? — запита се Мейкин. — Особено Кацумата — сега той е главният враг на Йоши. Има ли значение? Доброто върви ръка за ръка с лошото. Със злото трябва да се справяме, а на доброто да се наслаждаваме. Вълнуващо е да си съмишленик на шиши, на тяхната храброст и на соно-джой. Да ги подпомагаш в борбата им за свобода след толкова векове робство, да виждаш как жертват живота си за Императора трагично и безнадеждно. Толкова са млади и сърцати, но са обречени да загинат, ах, колко тъжно. Ами ако победят, нима новите управници ще ни освободят от вековното иго?

Не. Никога. Във всеки случай не и нас — жените. За нас нищо няма да се промени: все същата женска участ.“

В този момент зърна луната, която се подаваше иззад един пурпурен предзалезен облак. Стори й се несравнима. После отново се скри във вече потъмнелите облаци с позлатени от залязващото слънце краища.

— Красиво, нали?

— Да, Кацумата-сама, много тъжно и много красиво. Ах, вече са ти поднесли чай. Толкова съжалявам, че ни напускаш.

— Ще се върна след няколко дни. Имаш ли новини от Райко? Още нещо за намеренията на гай-джин?

Мейкин му наля чай, като за момент се забави, за да се полюбува на изключителната рисунка на чашите.