— Престани! Разсъждавай трезво, за Бога! Ти си в опасност, а не той! — За момент Горнт отново се запита какво ли съдържа третото писмо на Тес. Вече никой нямаше да научи — Хоуг му бе казал, че е обещал на Тес да го изгори, без да го разтваря, преди да връчи на Анжелик това. „Дали Хоуг наистина ще го стори, или все пак ще го прочете, преди да го изгори, макар да се е заклел в името Божие да спази волята й? Жалко, че не знам, но всъщност това са дреболии.“ — Анжелик, скъпа Анжелик… — Едуард хвърли писмото на масата, сякаш бе нещо гнусно, като всъщност го смяташе за прекрасно; изправи се, седна до нея и взе ръката й. — Париж и френското правосъдие, както и всичко останало са изгодни само за Скай, но не и за теб. Но дори и да спечели, залагам десет хиляди, че съдебното им постановление няма да важи за Тес Струан в Хонконг… Изслушай ме — повиши глас Едуард, тъй като Анжелик понечи да възрази. — Не разполагаме с много време и те моля да бъдеш разумна. Ако вземеш пари на заем, осиромашаваш или продаваш себе си, за да му плащаш разноските, неподготвена. Така по-лесно ще се спазаря. — И добави: — В твоя полза.
Тя се обърна и го изгледа:
— И в своя също.
— Да, и в моя. — Всички тези увъртания, рискове, целият този хазарт, в който всяка неточна дума беше фатална, му действаха по-възбуждащо и от най-интересната игра на покер. А залозите бяха огромни. Залогът беше тя. Нейното и неговото бъдеще вече бяха едно. „А тя държи повечето аса — помисли си Горнт, — без дори да го съзнава.“ — Благодарение на него Анжелик незабавно щеше да е приела условията на Тес и следователно Тес щеше да се превърне в негов ревностен съюзник. За бъдещето му това бе от изключително значение: петте хиляди гвинеи щяха да закрепят положението на „Ротуел-Горнт“, а омразата на французойката щеше да спомогне за краха на Тес.
— Обичам те и искам да се оженя за теб — заяви Едуард. — Моля те.
— Още е много рано за отговор.
— Не мисля — вече не си обвързана и сърцето ти не принадлежи на никого.
— Защото съм неомъжена и никога не съм била ли? — озъби се Анжелик.
— Успокой се, мила, и бъди разумна! Ние сме зрели хора и аз имам правото да те попитам, да ти се обясня в любов и да поискам ръката ти.
Анжелик сведе очи и се укроти — имаше нужда от него, той единствен бе в състояние да я предпази от Тес.
— Прости ми, да, писмото… ме обърка. Но за отговор наистина е прекалено рано.
— Не съм съгласен. Смятам, че ме обичаш, и думата ти може да си остане в тайна. Само между нас двамата — няма защо да я разгласяваме. Обичам те. Ще бъдем страхотна двойка. — Горнт наистина мислеше така. — Пред нас се открива огромно бъдеще, стига веднъж… — той посочи писмото — стига веднъж завинаги да се избавиш от тази заплаха. Много си приличаме и имаме обща цел — да съкрушим твоите и моите врагове в удобен за нас момент.
— Не те обичам, но страшно те харесвам. Навярно бих могла… може би след време ще се влюбя в теб и тогава ще се опитам… ако се оженим… не, остани си на мястото, нека свърша. — Пръстите й въртяха перлена катарама, която си бе купила от селото и която й напомняше, че след като Макструан не признае останалите сметки, това украшение заедно с годежния и нефритения пръстен е единственият накит, който все още притежава. Андре щеше да се отбие този следобед. Анжелик отложи тези тревоги за по-късно и се съсредоточи. „Учудващо е, че на Едуард му хрумват същите неща като на мен; често мислим съвсем еднакво.“ — Засега ти предлагам да поизчакаш с отговора ми. Кога заминава следващият кораб за Хонконг?
— Най-добрият и най-бързият ще отплава утре вечер. „Красавицата от Атланта“ на Купър-Тилман отива направо в Хонконг, а след това в Сан Франциско — незабавно се отзова той. Разписанието на пристигащите и заминаващите кораби бе главната грижа на всеки търговец. — Ще бъде в Хонконг преди нашия клипер „Нощната чародейка“ — той едва ли ще пристигне по-рано от три дни.
— Искаш да заминеш с „Красавицата от Атланта“?
— Да.
— Тогава, Едуард, нека да обсъдим въпроса с онази жена утре сутринта — така ще имам повече време да размисля. Ако се споразумеем помежду си, тогава замини веднага за Хонконг… и се върни възможно най-бързо.
— Добре. А как ще отговориш на предложението ми?
— Ще ти кажа, като се върнеш.
— Искам да зная, преди да замина.
— Защо?
— За собствено удоволствие — отвърна Едуард.
Анжелик забеляза все същата особена усмивка и се запита какво се крие зад нея.
— Защо? Питам те сериозно.
Той се изправи и застана до нея.
— Защото за мен е жизненоважно. Ако се оженим, вече нищо не може да ни спре. Ще се влюбиш в Шанхай — той е най-големият град в Азия и пред него Хонконг прилича на затънтена дупка. Там ти ще станеш най-прочутата хубавица на града и ще заживеем щастливо до края на живота си. Обещавам ти. А сега ми обещай и ти.
— Давам ти дума, че ще ти отговоря, когато се върнеш. Трябва да си имаме доверие. — Горнт си спомни, че бе казал същото на Тес. — Когато се върнеш.
— Извинявай, мила Анжелик, но се налага да разбера, преди да замина.
— Иначе няма да преговаряш с Тес в моя полза ли?
Едуард не отговори веднага.
