Гай-джин полностью

— Ще преговарям. Бик искал да се оженя за теб утре, още тази вечер… това няма нищо общо с Тес. Но е невъзможно. — Хвана я за раменете и целуна връхчето на носа й. — Jollie mademoiselle, чакам отговора. Утре по залез-слънце. Тогава ще се кача на кораба.

Същия следобед вестта за Кацумата и за самоубийството на Мейкин завари Райко в жилището й. Тя падна в несвяст. Щом се посъвзе, изпрати една прислужница при Хирага, за да доведе Акимото и Такеда колкото се може по-бързо, тъй като имала да им докладва ужасни новини. Те пристигнаха веднага.

Райко плачеше, без да се срамува, и кършеше ръце. Разказа им как Йоши е заловил Кацумата, за смъртта му и за самоубийството на Мейкин, мама-сан на Койко, но не им спомена, че тъкмо тя е предала Сенсей.

— Това е краят… Щом Йоши е научил за Кацумата и Мейкин, значи е разбрал за мен и за вас. Някой е предал всички ни. Кой е изменникът? Само въпрос на време е… — Ужасът отново я завладя. — Налага се незабавно да напуснете, преди наказателните отряди да ви открият. Трябва да напуснете…

— Престани! — изсъска й Хирага с пребледняло лице. Вече не бе предрешен като кухненски слуга. Носеше обикновено кимоно и бе готов всеки момент да хукне към убежището си в тунела. На наблюдателите можеше да се разчита, бяха станали надеждни поради заплаха от смъртно наказание. Акимото и Такеда също изглеждаха ужасени. Струваше им се немислимо Кацумата да загине като страхливец.

„Чак не ми се вярва, че Сенсей се е оставил да го заловят жив — мислеше си Хирага. — А е направо отвратително, че Йоши е оставил Мейкин да извърши с Кацумата подобно нещо, колкото и да си го е заслужил. Бака, че са го заловили жив!“

— Остави ни, Райко. Ще се видим по-късно.

Райко излезе, залитайки, доволна, че се е отървала от тях. Мразеше всички шиши, но мъдро прикриваше ненавистта си.

— На Йоши му липсва благородство, щом е допуснал такова нещо. Трябва да отмъстим за Кацумата — гневно избълва Такеда.

Акимото, също толкова отвратен, хвърли поглед на Хирага.

— Какво ще правим, братовчеде? Тази вещица е права. Ще започнат да претърсват все по-ревностно. Да се измъкнем още тази нощ, поне да опитаме, а?

— Вие сте бака, натикани сме в миша дупка. — Всъщност Хирага, макар и да се преструваше на вбесен, бе изпитал голямо облекчение. След като Кацумата бе мъртъв, не се налагаше да предприемат нападение. Отново поемаше собствената си съдба в свои ръце. — Не бива да правим грешки.

— Тук наистина сме като мишки в капан. Значи ще нападнем, както бе предвидил Сенсей. Бомбите ни вече са готови. Соно-джой — извика Такеда.

— Не, засега не ни застрашава нищо.

— Хирага — запита Акимото, — щом Йоши е оставил Кацумата на тази Мейкин, значи й се е отплатил за нещо, нали? За това, че го е предала? Райко ще стори същото с нас. Може пък тя първа да е разкрила и двамата на Йоши?

Такеда скочи на крака.

— Да я убием и да започваме.

— Седни — изръмжа му Хирага. — Имаме нужда от Райко. В миналото тя имаше много заслуги към нас, а и не забравяй, че на никоя мама-сан не може да се вярва напълно. Седни, Такеда, и мисли трезво. Райко няма да ни издаде — тя е просто една алчна брантия като всички останали мама-сан. Ако ги остави човек, ще ти изстискат пари като за третокласна куртизанка, когато момичето всъщност е просто някоя уличница, която не струва повече от един меден моме. Някога и от Мейкин получавахме важни сведения, благодарение на нея пипнахме педераста Утани. Тя самата е била предадена. Йоши и Бакуфу имат хиляди съгледвачи.

— Тук не сме на сигурно място — потръпна Акимото. — Тук не ми харесва. Тази Йошивара на гай-джин е заразена с тяхната чума. Съгласен съм с Такеда. Нападаме, избягваме или загиваме.

— Не сега. Нека да помисля!

Такеда го изгледа втренчено.

— Ти познаваше ли Мейкин?

— Преди много години… — Хирага едва не добави: „И Койко.“ Блазнеше го мисълта да им разкрие истинските причини за предателството, но се отказа. Харесваше му начинът, по който бе умрял Кацумата. „Така му отмъстиха за смъртта на Сумомо и на Койко. Сега духовете им ще се превърнат в ками или пък те отново ще се преродят на трийсет и четвъртия ден, стига боговете да решат така, ако има богове. Вече мога да ги забравя, макар че легендите за тях ще останат вечно живи.

Значи Сенсей е молил за милост? А аз толкова години го боготворях и му се подчинявах? Ама че сме будали — с отвращение си помисли Хирага. — Както и да е, този страхливец ще бъде осмян и оплют, а скоро съчинителите ще разнесат навред легендата как е предал Сумомо и Койко, как му е отмъстила мама-сан и какво е било предсмъртното й желание. Ах, колко изтънчена беше тя!“

Хирага неволно се изкикоти и наподоби пронизителния глас на омагаки — актьор, който играе женски роли, защото на сцената допускаха само мъже:

— „Баня и чисти дрехи“. Кабуки80 и театрите с марионетки ще събират многобройни зрители поколения наред.