— Сигурна съм — каза Лин. — Калифорния има закони срешу нарушаването на личното пространство при деца в специално положение. Много от тези деца имат сериозни деформации. Достатъчно трудно им е да растат и да ходят на училище и без допълнителния товар на медийното внимание. Предвидени са големи глоби при неспазване на закона. Няма да посмеят.
— Може би — каза той.
— Засега това е най-добрият ни вариант — каза Лин и продължи да пише.
Той спря при вратата и каза:
— Щом Дейв е човешко същество, едва ли ще можем да го продадем на някой цирк.
— О, не — каза Лин. — Не, не. Дейв остава при нас. Вече е част от семейството ни — благодарение на теб. Нямаме избор.
Хенри излезе. Трейси и приятелките й стояха под дървото и сочеха към клоните.
— Вижте маймуната! Вижте я!
— Не — каза им Хенри. — Той не е маймуна. И бъдете така добри да не го засрамвате. Дейв страда от рядък генетичен синдром… — И продължи да им обяснява, а те го гледаха с широко отворени очи.
Под леглото на Джейми имаше друго, което се изтегляше на колелца, когато някое от приятелчетата му оставаше да преспи у тях. Лин го изтегли и Дейв спа на него, до Джейми. Последните му думи бяха „Много е меко“, след което заспа почти веднага, докато Лин го милваше нежно по косата. Джейми каза:
— Това е много яко, мамо. Все едно си имам братче.
— Прав си, миличък, много е приятно — каза тя.
Загаси лампата и затвори вратата. Когато по-късно влезе да ги нагледа, откри, че Дейв е намотал завивката около себе си в нещо като кръгло гнездо в средата на леглото.
— Не — заяви Трейси, застанала с ръце на кръста в кухнята. — Не, не може да живее при нас. Как можа да ми причиниш това, татко?
— Какво да ти причиня?
— Знаеш какво ще кажат другите деца. Той е маймуна, която прилича на човек, татко. И говори като теб, когато ти е запушен носът. — Беше на ръба на сълзите. — Той ти е роднина, нали? Има твоите гени.
— Виж, Трейси…
— Иде ми да потъна в земята от срам — проплака тя. — А имах шанс да ме изберат за председател на първокурсниците.
— Трейси — каза той. — Убеден съм, че пак ще…
— Това трябваше да е моята година, татко!
— Все още е твоята година.
— Не и ако имаме маймуна вкъщи!
Отиде да си вземе кутийка кока-кола от хладилника, продължаваше да подсмърча. Майка й влезе след нея и каза твърдо:
— Той не е маймуна. Той е едно нещастно момченце, което страда от сериозно заболяване.
— Да бе, как не.
— Сама провери, щом не ми вярваш. В Гугъла.
— Ще проверя! — Без да спира да хлипа, тя тръгна към комютъра. Хенри погледна Лин, после застана зад дъщеря си и се загледа в екрана.
