Бяха предимно жени, но така опърпани и окъсани, че човек трудно можеше да познае. Имаше също неколцина старци и деца. Безсъмнено северняци. И бедни. Повече от бедни — нямаха нищо. Стискаха отчаяно до гърдите си оскъдна покъщнина. С изпити от глад лица и зяпнали от изтощение усти. Не гледаха маршируващите насреща им войници с омраза, нито със страх. Бяха прекалено отчаяни, за да са способни на каквато и да е емоция.
Финри не знаеше нито от кого бягаха, нито накъде отиваха. Какви ужасии ги бяха пропъдили от домовете им и какви ги очакваха по пътя им утре. Безскрупулните трусове на войната просто ги бяха изхвърлили от къщите им. При вида им Финри изпита смесица от срам и отвращение. Срам от сигурността, в която се намираше, и отвращение от късмета си. Човек лесно забравя колко много има, когато погледът му е вечно прикован в онова, което няма.
— Трябва да се направи нещо — промърмори натъжено Алис.
Финри стисна зъби.
— Права си.
Тя пришпори коня си, вероятно хвърли няколко пръски кал по бялата рокля на Алис и стопи за нула време разстоянието до групичката офицери — онзи оплетен в кълчища мозък на дивизията.
Когато умело вклини коня си сред тях, Финри чу познатия военен език. Подходящ момент за атака и наличие на продоволствие. Време и морал на войската. Походно темпо и бойни заповеди. Не говореха чужд език, Финри разбираше и жаргона им. Моментално улови и грешките, и недоглежданията, и пропуските им. Беше отгледана в казарми, военни столови и щабквартири. Беше прекарала в армията по-дълго време от повечето от тези офицери и разбираше от стратегия, тактика и логистика повече от всеки един от тях. Със сигурност повече от командира на дивизията, лорд-губернатор Мид, който до миналата година не бе стоял начело на нищо по-отговорно и опасно от официален прием.
Той яздеше, заобиколен от щабните си офицери, под знамето на Англанд — двата кръстосани чука. Беше облечен с небесносиня униформа, подхождаща повече на актьор в безвкусна комедия, отколкото на командир на дивизия. Независимо от безчетното богатство, което хвърляше по шивачи, натруфените му яки сякаш никога не му бяха по мярка и кльощавият му врат неизбежно стърчеше от тях като този на костенурка, подала глава от черупката си.
Преди три години беше загубил тримата си племенници в битката при Черен кладенец, а малко по-късно и брат си, предходният лорд-губернатор на Англанд. Оттогава таеше нестихваща омраза към северняците и беше такъв пламенен радетел за начало на настоящата война, че беше оборудвал половината си дивизия за своя сметка. Омразата към врага обаче не прави от никого способен командир. Точно обратното.
— Лейди Брок, колко мило да се присъедините към нас — каза той с нескрита неприязън.
— Просто реших да се включа в настъплението, а вие се изпречихте на пътя ми. — Щабните офицери се изкикотиха, Хал също, но на лицето му се изписа отчаяние. Той я изгледа косо и тя стори същото. — С останалите дами забелязахме колоната бежанци вляво от вас. Надявахме се, че ще склоните да им отпуснете малко храна.
Мид извърна влажни очи към окаяната колона и я изгледа с пренебрежението, с което би дарил върволица от мравки.
— Боя се, че благосъстоянието на войската ми взема приоритет.
— О, убедена съм, че тези напети момци не биха имали нищо против да пропуснат едно хранене, щом е за благородна кауза.
Тя плесна дружески полковник Бринт по нагръдника и той се засмя сконфузено.
— Уверих лорд-маршал Крой, че до полунощ ще бъдем на отредената ни позиция пред Осранг. Не можем да си позволим да спираме.
— Лесно може да се уреди…
Мид безцеремонно ѝ обърна гръб.
— Дамите и техните благотворителни каузи, няма що — подхвърли той на офицерите от щаба си, които като един се разсмяха угоднически.
— Мъжете и техните игри на войници, няма що — отвърна Финри и на свой ред се изкикоти ехидно. После плесна така силно с ръкавиците си за езда капитан Хардрик, че той примижа от болка. — Ама че
Тя изгледа офицерите изпод очаквателно повдигнати вежди. Ако не друго, поне бяха спрели да се смеят. Мид, в частност, имаше по-сериозен вид от всякога, което в неговия случай беше истинско постижение.
— Полковник Брок — процеди той. — Мисля, че съпругата ви ще се чувства по-комфортно в компанията на останалите дами.
— Тъкмо сам щях да го предложа — отвърна Хал, извърна рязко коня си и ѝ препречи пътя. Мид и щабът му се отдалечиха по пътя. — Какви ги вършиш,
— Безчувствен идиот! Това е той, фермер, който си играе на войници!
— Трябва да се задоволим с каквото имаме, Фин! Моля те, спри да се заяждаш с него. Заради мен! Нервите ми не издържат вече!
