Герои полностью

Главата ѝ се плъзна в пукнатината, след нея изчезнаха ръцете, две събрани, бинтовани длани и накрая от камъка остана да стърчи само един пръст. Дау отиде до стената, пресегна се и го отчупи от камъка — вече беше просто суха съчка.

— Магия — промърмори Гушата. — Не си падам по тия работи. — Според него от магията имаше повече вреда, отколкото полза. — Е, не че от магьосниците полза никаква, не, искам само да кажа, трябва ли винаги да се държат толкова странно?

Дау захвърли отчупената съчка и устата му се изкриви в грозна гримаса.

— Война е. Аз си падам по каквото върши работа. По-добре не споменавай пред никого за тъмнокожата ми приятелка, а? Хората може да останат с грешни впечатления.

— А кои са правилните?

— Които аз кажа, мамка му! — кресна Дау и този път гневът му не бе престорен.

— Ти си главатарят — каза Гушата и вдигна умиротворително ръце.

— Точно така! — Дау изгледа намръщено пукнатината в каменния зид. — Аз съм главатарят — повтори, сякаш сам неуверен в думите си.

За момент Гушата се замисли дали и Дау Черния понякога, също като него, не се чувства пълен измамник. Дали и куражът на Дау Черния не се нуждаеше от кърпене всяка сутрин.

Не му допадна много тази мисъл.

— Ще се бием, значи? — попита той.

Дау извърна поглед към него и на лицето му отново имаше обичайната зловеща усмивка, неподправена и без следа от страх.

— Не е ли крайно време, мамка му? Чу какво казах на Ричи, нали?

— Повечето. Той ще се опита да ги подмами към Осранг, а ти тръгваш към Героите.

— Право към тях! — изрева Дау, сякаш успехът на плана му зависеше от това, колко силно ще го изкрещи. — Точно както щеше да направи Три дървета, прав ли съм?

— Дали?

Дау понечи да каже нещо, после замълча с отворена уста.

— Какво значение има, Три дървета е при пръстта от седем зими — каза накрая.

— Така е. Къде искаш мен и дузината ми?

— Точно до мен, разбира се. Сигурен съм, че няма нищо на тоя свят, дето да искаш повече в момента от това, да си вземеш обратно хълма от проклетите южняци.

Гушата въздъхна дълбоко и се замисли какво ще кажат момчетата от дузината за подобен план.

— Ъхъ. Нищо не искам повече.

— Истинският пълководец винаги командва от коня, а, Горст? Най-доброто място за командния щаб е седлото! — Генерал Яленхорм потупа нежно шията на великолепния сив жребец и без да чака отговор, се надвеси и изкрещя в лицето на един пъпчив вестоносец: — Кажи на капитана да прави каквото знае, но да разчисти проклетия път! Да освободи пътя и да поведе хората напред! И бързо, момче, бързо! Маршал Крой иска дивизията да се придвижи максимално бързо на север! — Той се извърна и извика през другото си рамо: — Напред, господа, напред! Към Карлеон и победа!

Истински герой — генерал Яленхорм определено го докарваше на вид. Невероятно млад за командир на дивизия, със самоуверена усмивка на уста и облечен подобаващо непретенциозно — в практична бойна униформа, той се чувстваше по-удобно на седлото, отколкото във фотьойл. Ако беше наполовина така добър тактик, колкото ездач, Дау Черния отдавна щеше да е окован във вериги и изложен на показ в Адуа. Само дето не е и Дау си е още тук, в Севера.

Живата маса от щабни офицери, адютанти и всякакви сътрудници, включително един не дорасъл юношество тръбач, се стелеше около генерала като рояк оси около гнила ябълка. Забравили всякакво достойнство, те кряскаха, ръгаха се един друг и се надвикваха в жалки опити да привлекат вниманието му. А насред всичко това, самият Яленхорм бълваше порой от объркващи отговори, безсмислени въпроси, противоречащи си заповеди и от време на време по някоя житейска мъдрост.

— Отдясно, разбира се, че отдясно! — току подвикваше на някой офицер. — Кажи му да не се тревожи, тревогите проблеми не решават! — съветваше друг. — Придвижи ги напред, маршал Крой иска до обяд да са на позиция. — Едно значително пехотно подразделение бе изтикано встрани от пътя, където да изчака преминаването на щаба, преди да затътри отново крака в прахоляка зад конете им. — Телешко, така да бъде — махна царствено с ръка генералът, — или шилешко, каквото там, имаме по-важна работа в момента! — Ще ме придружите ли до върха на хълма, полковник Горст? Казват, че гледката от Героите била невероятна. Все пак сте кралски наблюдател, нали така?

— Кралски шут съм аз. Също като теб. Разбира се, генерале.

Яленхорм изви рязко коня от пътя и го насочи надолу по чакълестия бряг към брода. Свитата му се втурна да го настигне и най-безцеремонно опръска една рота натоварени със снаряжение пехотинци, които в този момент газеха до кръста в реката. От другата страна хълмът се издигаше в края на полето — огромен зелен конус, с толкова правилна форма, че приличаше на сътворен от човешка ръка. На плоското му било стърчаха изправените в кръг каменни блокове. Героите, както ги наричаха северняците. На продължението на билото отдясно имаше подобен, но по-малък каменен кръг, а на това отляво — една-единствена, тънка и висока канара.