Значи съпругът на Ан въртеше съмнителни сделки. Или пък укриваше доходи и не плащаше данъци. Или пък беше принудил някого да банкрутира. Естествено, Ан би се възмутила. Тя беше природно справедлива жена. Вярата й в съпруга й се беше разклатила.
Помисли си за съпруга на Ан като за потенциален заподозрян. Той се занимаваше със строителен бизнес. Джад не го познаваше, но в каквото и да беше замесен, просто беше невъзможно да има каквото и да било общо със смъртта на Джон Хансън, Керъл Робъртс или самия Джад.
А самата Ан? Беше ли възможно да е психопат? Убиец-маниак? Джад се облегна назад в стола си и се опита да я погледне отстрани без да влага емоции.
Не знаеше за нея абсолютно нищо, освен онова, което му беше съобщила самата тя. Всичко, описано от нея, можеше да се окаже измислено, съчинено, но какво целеше да постигне тя c това? Ако това беше измислено прикритие за извършването на убийство, то трябваше да съществува някакъв мотив. Паметта за лицето и гласа й запълниха разума му и той проумя, че тя не би могла да има нищо общо c цялата тая мръсотия. Беше готов да заложи живота си. Иронията на фразата го накара да се ухили.
Отиде да вземе лентите на Тери Уошбърн. Възможно беше там да се намира онова, което беше пропуснал.
В последно време Тери беше взела допълнителни часове по свое собствено желание. Дали не я беше притиснал някакъв нов проблем, за който не му се беше доверила? Беше трудно да се определи дали има действително подобрение, защото сексът доминираше изцяло съзнанието й. И все пак, защо така внезапно беше настояла за допълнителни часове при него?
Джад избра произволно една от нейните ленти и я пусна.
— Нека да поговорим малко за браковете ви, Тери. Били сте омъжена пет пъти.
— Шест, но какво значение има това?
— Бяхте ли вярна на своите съпрузи?
Гръмогласен смях.
— Направо ме съсипваш. Няма мъж на света, който да ме задоволи. Това си е въпрос на физика.
— Какво имате предвид под «въпрос на физика»?
— Имам предвид моята анатомия. Просто дупката ми е много гореща и трябва да се тъпче колкото може повече.
— Вярвате ли в това, което току-що казахте?
— Че трябва да се тъпче непрестанно ли?
— Че вие се различавате в анатомично отношение от всички останали жени.
— Разбира се. Докторът на филмовата къща ми го каза. Имало нещо общо със жлезите или нещо от този род. — Пауза. — Хич го нямаше като тъпкач.
— Разглеждал съм всичките ви изследвания. Във физиологично отношение вашето тяло не се различава от останалите жени.
— Зарежи ги тия изследвания, готин. Що не ме изследваш сам?
— Били ли сте някога влюбена, Тери?
— Бих могла да се влюбя във вас.
Тишина.
— Не ме гледай c такъв поглед, докторе. Не мога да се променя. Така съм устроена. Сърби ме нон-стоп.
— Вярвам ви. Само че грешите в едно. Не вашето тяло е жадно за секс, а вашата чувственост.
— Никога не са ме чукали в чувствеността ми. Искаш ли да се пробваме?
— Не.
— А какво искаш?
— Да ти помогна.
— Защо не седнеш до мен на кушетката?
— Приключихме за днес.
Джад изключи магнитофона. Спомни си разговора, който бяха водили c Тери на тема стремителната й кариера и също тъй стремителния й залез.
— Блъснах по тиквата един сбъркан педал на едно пиянско сборище — беше му казала тя. — То пък да вземе да се окаже някаква важна клечка. Така ме изблъска от Холивуд, че тупнах на тъпия си полски задник.
Джад се беше отказал да разпитва повече, защото в онзи период се интересуваше повече от семейните й проблеми и повече не бяха засягали темата Холивуд. Сега го глождеше някакво натрапчиво съмнение. Беше длъжен да се задълбочи за причините, поради които беше напуснала киното. Никога не беше проявявал някакъв особен интерес към Холивуд освен в аспекта, в който доктор Луис Лики или Маргарет Мийд биха се интересували от Патагония. Кой ли би се интересувал от Тери Уошбърн, блестящата звезда?
Нора Хадли беше луда на тема кино. Джад си спомни, че е виждал купища филмови списания у тях и се беше шегувал c Питър на тая тема. Нора тогава цяла нощ беше защитавала страстно Холивуд. Той вдигна телефона и набра номера им.
Нора вдигна слушалката.
— Хелоу — поздрави Джад.
— Джад! — Гласът й беше топъл и дружелюбен. — Обаждаш ми се да ми кажеш кога ще дойдеш на вечеря.
— Много скоро.
— И по-добре е да го направиш — каза тя. — Обещала съм на Ингрид. А тя е вълшебна.
Джад не се съмняваше в това. Но едва ли беше като Ан.
— Само да провалиш и следващата вечеря и сме във война със Швеция.
— Няма да се повтори.
— Оправи ли се от злополуката?
— О, да.
— Колко ужасно трябва да е било.
В гласа на Нора се промъкна колеблива нотка.
— Джад… става въпрос за Коледа. Питър и аз много бихме искали да я прекараш c нас. Моля те.
