— Няма абсолютно никакво значение колко големи са трупите — изрева гордо ДеМарко. — Машините ги нарязват до такова положение, че да могат за влязат в трийсет и шест инчовата тръба.
ДеМарко извади един тъпонос 38-калибров Колт от джоба си и изрева:
— Анджели!
Анджели се обърна.
— Приятно пътуване до Флорида! — и ДеМарко натисна спусъка.
Алена дупка цъфна върху сакото на Анджели. Той изгледа ДеМарко c озадачена полуусмивка, сякаш му бяха разказали някаква гатанка и сега чакаше да чуе и отговора. ДеМарко натисна повторно спусъка. Анджели се строполи на земята и застина сгърчен. ДеМарко кимна на Роки Вакаро и едрият мъж сграбчи тялото на Анджели, прехвърли го на рамото си и се запъти към отвора на тръбопровода.
ДеМарко се обърна към Джад.
— Анджели беше много тъп. Всички ченгета в страната го диреха под дърво и камък. Ако го откриеха, щяха да се доберат и до мен.
Хладнокръвното убийство на Анджели беше достатъчно разтърсващо, но това, което го последва, беше още по-гнусно. Джад наблюдаваше ужасен как Вакаро поднесе тялото на Анджели към засмукващия отвор на гигантския тръбопровод. Гигантското подналягане засмука жадно тялото и след миг то изчезна. Вакаро сграбчи c огромно усилие ръкохватките при отвора за да не бъде засмукан и самия той. Пред очите на Джад тялото на Анджели се подметна във въздуха и се смеси c влитащите парчета трупи. Вакаро посегна към клапана до отвора и го завъртя. Тежък капак се спусна след миг настъпи оглушителна тишина.
ДеМарко се обърна към Джад и започна да повдига револвера. Лицето му носеше някакво екзалтирано и мистично изражение и Джад проумя, че убийството за него е нещо като религиозен акт, като пречистващо разпятие. Разбра, че е дошъл мигът на смъртта му. Не се боеше за себе си, но изпитваше страшен гняв от това, че този мъж ще да продължи да живее, за да убие Ан и колко ли още много други невинни и почтени хора. Чу някакъв гърлен рев на гняв и безсилие и внезапно разбра, че излиза от неговото собствено гърло. Беше като уловено в капан диво животно, изпълнено c див бяс да убие своя мъчител.
ДеМарко се усмихваше, прочел мислите му.
— Ще те прострелям в корема, докторе. Така ще умираш малко по-дълго, но пък ще имаш възможност да погадаеш какво ще се случи на Ани.
Оставаше някакъв нищожен шанс. Съвсем илюзорен.
— Някой наистина трябва да се погрижи за нея — каза Джад. — Тя никога през живота си не е имала мъж.
ДеМарко се втренчи в него c празен поглед.
Джад крещеше c пълно гърло, като се молеше Демарко да се вслуша в думите му.
— Знаеш ли какво представлява твоят пенис? Това е пистолетът в ръката ти. Без пистолет или нож в ръка, ти си жена.
Видя как лицето на ДеМарко започна бавно да се изкривява от гняв.
— Ти нямаш топки, ДеМарко. Без този револвер ти си пълен майтап.
Червена пелена забулваше очите на ДеМарко — като предупредителен знак на смъртта. Вакаро пристъпи напред. Демарко го отблъсна c ръка.
— Ще те убия ей c тези ръце — изрева той, захвърляйки револвера на земята. — С двете си голи ръце!
И тръгна бавно към Джад като хищник.
Джад се дръпна назад, по-далеч от протегнатите му ръце. Знаеше добре, че във физическото единоборство c ДеМарко няма никакъв шанс. Единствената му надежда беше да въздействува върху болния мозък на ДеМарко, да отклони вниманието му и да го направи неспособен да действува. Не трябваше да спира да бие по най-уязвимото му място — гордостта му от мъжествеността.
— Ти си хомосексуалист, ДеМарко!
ДеМарко се изсмя и връхлетя върху него. Джад отскочи.
Вакаро вдигна пистолета от земята.
— Шефе! Остави на мен да го пречукам!
— Махни се! — изрева ДеМарко.
Двамата мъже закръжиха един около друг, като правеха лъжливи движения. Джад се подхлъзна на едно парче дърво и ДеМарко връхлетя върху му като разярен бик. Едрият му юмрук се стовари върху челюстта на Джад и го простря по гръб. Докторът скочи мигновено и на свой ред нанесе удар в лицето на ДеМарко. ДеМарко залитна назад, после възстанови равновесието си и го блъсна c двата си юмрука в стомаха. Три секващи дъха удара. Опита се да проговори на ДеМарко, но беше останал без въздух. ДеМарко връхлетя върху него като лешояд на мърша.
— Изкарах ли ти въздуха, докторче? — изсмя се той. — Едно време бях боксьор. Сега ще ти предам няколко урока. Ще ти обработя бъбреците, после главата и най-накрая — очите. Ще ти изкарам очите, докторче. И преди да приключа c теб ще ме молиш да те застрелям.
Джад му повярва. Нямаше основания да се съмнява в думите му. В сумрачната светлина пръскана от забуленото c облаци небе ДеМарко приличаше на изпаднал в бяс див звяр. Отново се втурна към Джад и го намери c юмрука си, като разцепи бузата c тежкия си пръстен c камея. Джад замахна c двата си юмрука към лицето на ДеМарко, но той дори не усети удара.
Започна да налага Джад по бъбреците c две ръце, които работеха като бутала. Джад успя да се дръпне c гърчещо се тяло.
— Не си се уморил още, нали, докторче?
