— Не знае. Майка ѝ я остави да я отгледат дядо ѝ и баба ѝ. Добри хора по своему. Мога да го призная, въпреки че ме изцеждаха за пари. Очевидно не ме обичаха, но бяха верни на своята кръв. Тя несъмнено беше тяхна внучка и я отгледаха като такава. Със същата немарливост, с която бяха отгледали майка ѝ, за съжаление. С доброта, но не интелигентно. Да опазиш едно дете от неприятности и да го възпиташ не е едно и също. — Поклати горчиво глава. — Майка ѝ я презираше от самото начало и още като малка Шайн знаеше това. Но също така знаеше, че има баща, някъде, и копнееше за него. И в сънищата си следваше този копнеж. И умовете ни се докоснаха.
Неприсъщата за него нежна усмивка ми подсказа, че това е истинската му тайна. Дъщеря му се беше пресегнала към него и умовете им се бяха докоснали. И той се гордееше с нея, гордееше се с нейното Умение. Съжаляваше, че тя не бе расла до него, за да оформи вродената ѝ интелигентност. Може би тогава би могла да наследи ролята му. Твърде късно беше вече за това, помислих си. Всички тези мисли просветнаха като мълнии в ума ми, но собствената ми тревога мигновено ги надви.
— Сенч, смятам, че е много вероятно всъщност ти пръв да си я докоснал с Умението. Както аз направих с Копривка и Предан, без дори да съзнавам какво правя. А тя след това се е пресегнала към теб в отговор. Тъй че можеш да се пресегнеш към нея и тя може да ни каже къде е, и можем да си ги върнем! Сенч, защо не направи това веднага?
Усмивката изчезна все едно никога не я беше имало.
— Ще ме съдиш сурово за това — предупреди ме. — Запечатах я. Към всеки освен мен. Докато беше съвсем малка. Много преди да я пратя при теб я запечатах против Умението. За да я защитя.
Призля ми от разочарование, но умът ми сглоби фактите в спретнат низ.
— Запечатана за Умението. Поради което единствено тя е могла да се съпротиви на Слугите, докато всички останали са били пасивни като добичета.
Той кимна бавно.
— Можеш ли да достигнеш до нея и да я освободиш? Да ѝ изпратиш ключовата дума и да отвориш ума ѝ?
— Опитвал съм се. Не мога.
— Защо? — Паника, гняв заради такава изгубена възможност. Гласът ми пресекна.
— Умението ми вероятно не е достатъчно силно.
— Нека да ти помогна тогава. Или Шишко. Сигурен съм, че Шишко може да разбие всякаква стена.
Той ме изгледа рязко.
— Да разбие. Не е най-добрата дума, която би ме изкусила да пробваме. Но предполагам, че ще го направим, когато Шишко дойде тук. Все пак се съмнявам, че ще се получи. Мисля, че тя е вдигнала свои стени и че те може да се окажат здрави.
— Ти ли я научи на това?
— Не беше нужно. Тя е като теб. Прави някои неща по инстинкт. Не помниш ли какво каза Искрен за теб? Че често е могъл да достига до теб лесно, но в мига, в който си въвлечен в някаква бойна ярост, си изгубен за него.
Беше истина и явно все още беше вярно.
— Но тя не е в битка. Плениха ги преди няколко дни…
— Тя е красива млада жена в ръцете на халкидски злодеи. — Гласът му беше хриплив. — Аз съм страхливец, Фиц. Отказвам да си представя какво може да преживява след отвличането. Като нищо може да е в бойно състояние на ума във всеки миг и всеки ден.
„Не мисли за това“, заповядах си. Страхът поглъщаше като мъглата във Върбов лес. Измъкнах се с усилие от ужасяващата мисъл на какво може да са подложени дъщерите ни. Но те гледаха на Пчеличка като на ценен трофей. Със сигурност това щеше да я опази! Да си предлагам такава мръсна утеха — че на малката ми дъщеря може да бъде спестено всичко, което заплашваше дъщерята на Сенч? Гадене опари гърлото ми.
Сенч заговори тихо:
— Спри да чувстваш и мислиш. Мисли и планирай. — Вдигна ръка, лицето му се изкриви от болка от движението, и потърка челото си. — Шайн е успяла да се възпротиви на магията, защото е запечатана за Умението. Това би могло да се окаже броня, която да използваме, щом тръгнем срещу тях.
— Но тя не е единствената, която се е противопоставила. Ревъл се е съпротивлявал. И Лант.
Гласът му беше глух.
— А после са престанали. Спомни си какво каза Лант. Че се опитал да задържи вратата и след това изведнъж нападателите му му се смеят и го подминават. Както и да са хвърлили тази магия над Върбов лес, мрежата ѝ не е била разпъната, когато са започнали нападението. Защо? Трябвало ли е да се доближат повече до жертвите си, за да подейства? Това, че Шайн, запечатана против влиянието на Умението, е била единствената, способна на продължителна съпротива, ми намеква, че ако не са използвали самото Умение, то магията им все пак е близко свързана с него. — Замълча и изпъна кокалест пръст към мен. — Тъй. Това ни казва какво, Фиц?
Почувствах се все едно отново съм му ученик. Помъчих се да намеря пътеката, по която мислите му вече бяха преминали.
— Може би техните ползватели на Умение не са толкова силни…
Той вече ми размахваше пръст.
