Усмивката на Ригс се стопи.
— Вие решавате, госпожо Ригс. Без претърсване няма свиждане.
Тя преглътна тежко. Искаше й се да се нахвърли върху този мръсник, да го удари в самодоволното лице, но знаеше, че така няма да постигне нищо. Тя се усмихна пресилено.
— Добре, защо не.
Ригс я изпрати до стаята за претърсване и служителката я покани вътре. В помещението имаше маса, покрита с бяла хартия, малък умивалник, кошче и остъклен шкаф. От вътрешната страна на вратата бе залепен плакат, предупреждаващ за опасността от СПИН.
Надзирателката провери устата на Сам с помощта на дървена шпатула.
— Изплезете си езика, ако обичате?
Сам се подчини. Надзирателката провери под езика й и кимна:
— Добре, съблечете се.
— Предполагам, че това ви възбужда по някакъв начин — отбеляза Сам, докато си сваляше сакото.
Надзирателката си сложи гумени ръкавици.
— О, да — отвърна, — от малка съм си мечтала да се занимавам точно с това.
— Приличам ли на жена, която носи наркотици в… в себе си?
— Няма да повярвате какви хора го правят. Сега си свалете полата и гащите и легнете по гръб. Няма да направя нищо, което гинекологът ви да не е правил.
Сам си даде сметка, че жената не участва в заговора срещу нея, просто изпълняваше заповедите на Ригс. Тя свали полата и бикините си, легна на масата и се разкрачи. Жената бръкна с пръст във влагалището й и заопипва вътре.
— Ако искате да ме докарате до оргазъм, бръкнете още два сантиметра навътре.
Надзирателката се подсмихна:
— Няма да повярвате колко пъти съм чувала тези думи.
Тя издърпа пръста си.
— Готово ли е?
— Още една проверка.
Сам осъзна какво има предвид и потръпна:
— Само това не. Хайде, стига.
— Такива са правилата. Повярвайте, не го правя за удоволствие. Затворете очи и докато преброите до три, ще е свършило.
Сам затвори очи; надзирателката бръкна с пръст в ануса й, опипа бързо и го извади.
— Готово — обяви. — До умивалника има хартиени кърпички.
— Благодаря. — Сам едва сдържаше сълзите си. — Хиляди благодарности.
Тери седеше на същата маса, както при предишното свиждане. Изправи се, щом видя Сам.
— Здравей, любов моя.
Опита да я целуне по бузата. Тя го отблъсна и седна.
— Какво има?
Тя го изгледа на кръв.
— Съблякоха ме гола, Тери.
— О, за бога. Съжалявам.
— Бъркаха ми къде ли не. Какво става?
Тери я хвана за ръката.
— Добре ли си?
Сам се отдръпна. Не искаше Тери да я докосва. Не искаше да я докосва който и да било повече.
— Не. Не съм добре. Изобщо.
Отляво седеше възрастна двойка. Мъжът, около седемдесетте, носеше затворническа униформа с няколко номера по-широка. Кожата му бе набръчкана като стар пергамент, очите му бяха хлътнали и придаваха на главата му вид на мумифициран череп. Жена му, вероятно пет-шест години по-млада, бе два пъти по-едра от него, закръглена и с пищни форми, носеше дебело вълнено палто и голяма шапка и стискаше надута пластмасова чанта в скута си. Ноктите й бяха изгризани до живеца. Двамата седяха мълчаливо, от време на време се поглеждаха и се усмихваха. Сам се запита какво й предстои. Дали след години и те с Тери нямаше да имат какво повече да си кажат? Тя потрепери.
— Студено ли ти е? — попита Тери.
Тя поклати глава.
Тери се наведе напред, по лицето му се четеше искрена загриженост.
— Тук един човек е решил да ми прави мръсно, скъпа. Казва се Ригс.
— Главен надзирател Ригс ли? Да, запознахме се. Каза, че ме нямало в списъка. Мръсник.
— Съжалявам.
— Стига си „съжалявал“. От това не ми става по-добре.
Тя се огледа. В другия край на залата един затворник, едва излязъл от пубертета, плачеше пред намръщения поглед на млада жена, вероятно съпруга или приятелка. Наоколо лудуваха деца, неколцина надзиратели зорко бдяха за наркотици.
— Господи, иска ми се да съм на хиляди километри оттук — възкликна Сам.
— И на мен.
Ригс влезе и седна на една маса до вратата; загледа ги втренчено. Тери се усмихна широко и му махна леко.
— Ще ти го върна, щом се измъкна — изсъска тихо, без да престава да се усмихва.
Сам се обърна, за да види кого гледа. Забеляза Ригс и бързо се обърна към Тери, намръщи се.
— Кога ще престанеш да си създаваш врагове, Тери? Нищо чудно, че пак са те взели на мушка.
Той вдигна ръце и се отпусна назад на стола.
— И спри да повтаряш, че съжаляваш. Става ли?
— Добре.
Поседяха известно време в мълчание. Накрая Тери се наведе към нея:
— Всичко е уредено, нали?
Сам го изгледа гневно.
— Ти си мръсник, Тери Грийн.
— Любов моя…
— Не съм ти никаква „любов“. Караш ме да ти върша мръсната работа. — Тя тръсна глава, опита да събере мислите си. — Стоката е доставена на уговореното място. Взех онзи апарат и го дадох на Рег Солмън. Утре ще разговарям с Кей и останалите.
— Внимавай с тях. Трябва да им покажеш кой е шефът.
— Само че аз не съм шефът, Тери. Аз съм съпруга и майка, не мафиот.
— Не показвай никакви признаци на слабост, любов моя. Те веднага ще се обърнат срещу теб.
Сам въздъхна и кимна.
— Добре. Ще се оправя. — Прокара ръка по челото си. — Не мога да повярвам, че ме замеси в такова нещо.
— На кого другиго да се доверя?
