Сам запали нова цигара и си поръча друго кафе, запита се какво още й предстои. На всяка цена трябваше да измъкне Тери. Ако успее, той щеше да си поеме мръсната работа, а тя да започне поне някакво подобие на нормален живот. Все пак вероятността не беше много голяма, зависеше от това дали ще осигури навреме петдесетте хиляди лири, а това можеше да стане само ако отиде да прибере фалшивите пари от Испания. Въртеше се в затворен кръг и колкото повече опитваше да се измъкне, толкова повече се заплиташе.
Франк Уелч даде мигач и отби на паркинга зад бензиностанцията. Мразеше информаторите. Ужасно ги ненавиждаше. А още повече мразеше да им дава пари. Уелч знаеше, че те са необходимо зло, но въпреки това се чувстваше омърсен от самата среща с тях. Беше закъснял, но не се съмняваше, че мъжът, с когото имаше среща, ще изчака. Премина внимателно през паркинга, докато забеляза джипа, и спря до него.
Джордж Кей смъкна стъклото си:
— Мислех, че се разбрахме за два и половина?
Подаде ръка на Уелч, но полицаят се направи, че не я вижда, и се настани на задната седалка.
— А аз си мислех, че тя ще е там.
— Така ни каза — отвърна Кей, вдигна стъклото.
— Да, ама не беше. А Рег Солмън и хората му мълчат като риби. Направих всичко, за да я пипна.
— Не е моя грешка. Казах ви кога и къде ще изкарат стоката, дадох ви цялата информация, която искахте.
— Това, което исках, малоумен дебелако, е да пипна Саманта Грийн на местопрестъплението.
Кей зина и започна да се задъхва. Извади инхалатора си и вдиша от него.
— Моля, без лични обиди, господин Уелч.
Уелч поклати глава.
— Въпросът е личен, Кей. Няма да позволя на Саманта Грийн да ме прави на маймуна. Искам да разбера какво друго е замислила. И ти ще ми го кажеш.
Кей прибра инхалатора.
— Няма да е лесно, господин Уелч. В сделката с марихуаната участвах лично от самото начало. За другите планове на Тери не знам нищо.
— Ами узнай.
Кей го изгледа обидено.
— Ще направя, каквото мога, господин Уелч, но Сам не е глупава. Ако любопитствам прекалено много, ще се досети, че съм замислил нещо.
Уелч го изгледа презрително.
— А ти какво си замислил всъщност, Кей?
— В какъв смисъл?
— Колко изгуби от сделката с канабиса? Сто хиляди?
Кей вдигна мълчаливо рамене.
— Това, което ти плащам, не може да покрие загубите, нали?
— Не го правя за парите, господин Уелч.
— О, да не е от будна гражданска съвест? Приличам ли ти на малоумник, Кей? — Уелч потупа по джоба си. — Ами да задържа това тогава.
— Господин Уелч… — проплака Кей.
Уелч извади плика от вътрешния си джоб и го подаде на Кей.
Дебелакът претегли плика в ръка.
— Колко са тук?
— За колкото се уговорихме. Въпреки че не ги заслужаваш, след като изпуснахме Сам Грийн.
Дебелакът бързо прибра плика, сякаш се опасяваше, че детективът ще размисли.
— Пък и не съм загубил сто хиляди — добави Кей. — Много по-малко. Повечето пари бяха вложени от Тери и Майки Фокс.
— Въпреки това не се е отразило много добре на джоба ти. — Уелч се намръщи. — Искаш Тери да изпадне във финансова криза, нали? Защо? За да завземеш територията му? Да станеш новият кръстник на южнолондонската мафия? Надявам се да не целиш точно това, Кей, защото в такъв случай ще завършиш зад решетките заедно с Грийн. Като си ми информатор, не означава, че можеш да си разиграваш коня. Едно е да продаваш незаконен алкохол и да печелиш от сводничество, друго е да поемеш юздите на престъпния свят от Тери Грийн.
— Целя само контрол над клубовете, господин Уелч. Кълна се в господ, нищо повече. Пък имам пълно право да го искам. И без това само аз ги управлявам, Тери идва колкото да изпие някоя чашка.
— Идваше. Вече не — ухили се Уелч.
— Това исках да кажа и аз. Докато е в затвора, не ми се струва справедливо да му давам половината от печалбата всеки месец. Просто искам онова, което ми се полага.
— Значи прецакваш Тери, той остава на червено и се принуждава да ти продаде дела си на безценица, а? Хитра лисица си ти, Кей.
— От вашите уста, господин Уелч, го приемам като комплимент.
Когато Сам пристигна в залата за свиждане, Тери го нямаше. Наложи се да го чака петнайсет минути. Той я целуна по бузата и седна.
— Извинявай, любов моя, още ми въртят номера.
— Какво стана?
— „Пълна чистка“, така го наричат. Претърсват цялата килия.
— Защо?
— Би трябвало да търсят контрабандни стоки. Наркотици алкохол, фонокарти, такива неща. В случая обаче не търсеха нищо, просто обърнаха килията нагоре с краката. Скъсаха няколко снимки, счупиха ми огледалото, хвърлиха пастата ми за зъби в тоалетната. — Той се усмихна. — Но какво от това, не съм на курорт. Ти как си?
— Защо не ми каза за контрабандата с алкохол, Тери?
— Какъв алкохол?
— Как „какъв алкохол“? Не ми се прави на светец, Тери Грийн.
Тя му разказа за Райзър и Флечър и за откраднатия микробус.
Тери изруга и удари с юмрук по масата. Околните го изгледаха подозрително и той вдигна ръце, за да покаже, че всичко е наред.
— Знаеш ли какво мразя, Тери?
— Дебели мъже с високи токчета и жартиери. — Сам го изгледа хладно и той вдигна ръце. — Добре, добре. Извинявай. Какво мразиш?
