Вратата се открехна. Беше закачена с веригата. През процепа се показа част от лицето на Морисън — кичур рошава коса, присвито око, брадясала буза. Въпреки това Сам успя да го разпознае.
— Трябва да говорите първо с адвоката ми — изфъфли Морисън. — Не можете да си идвате, когато ви скимне.
— Нямаме време за каналния ред.
— Кои сте вие?
Блаки завря служебната си карта под носа му.
— Детектив Блаксток, началник на отдел.
Морисън се взря в документа.
— Блаксток ли? Не си от антинаркотичния, нали?
— Не, Рики. Не съм. Сега ще отвориш ли вратата, или да разбивам?
Морисън кимна към Сам.
— А тая каква е?
— Искам само да поговорим — каза Сам.
Блаки опря длан във вратата и натисна.
— Хайде, Рики, съседите ще станат подозрителни, ако ни държиш още тук.
Морисън се изхили.
— Съседите пет пари не дават.
Сам извади един плик от чантата си.
— Нося ти нещо.
Блаки я изгледа заплашително, но не каза нищо.
— Какво е това? — попита Морисън.
Сам се усмихна и потърка плика във вратата. Морисън прехапа устни, после свали веригата и отвори. Сам влезе първа, подаде плика на Морисън. Той го отвори. Вътре имаше пачка банкноти от по петдесет лири.
Блаки видя парите и постави ръка на рамото на Сам.
— Не може така! Той е свидетел, не можеш да подкупваш свидетели!
— Ти ще кажеш, че не може — сряза го Морисън.
Беше по пижама и халат. Побърза да занесе парите в спалнята, сякаш се опасяваше, че ще го накарат да ги върне.
Сам смъкна ръката на Блаки от рамото си.
— Просто улеснявам нещата — каза. — Както постъпвате с информаторите си. Ако ти е неприятно, можеш да изчакаш навън.
— Може би си права — съгласи се Блаки. Погледна часовника си. — Десет минутки, нали? След това се махаме.
Сам кимна.
Блаки я погледна, сякаш иска да каже още нещо, но просто се обърна и излезе.
Сам огледа стаята. Имаше вехт диван, две изтъркани кожени кресла и чисто нов голям телевизор с видео. Подът беше осеян с празни кутии от храна за вкъщи, върху масичката до отворена кутия бира бяха натрупани порносписания. Сам отиде при прозореца и дръпна мръсните дантелени завеси. Отдолу се виждаше преобърната обгорена кола и контейнер, преливащ от боклук.
Морисън се върна в стаята и Сам се обърна.
— Не знам какво очаквате да ви кажа — заговори той.
— Знаете коя съм, нали?
— Разбира се. Видях ви в съда, госпожо Грийн.
Тя кимна.
— Имате ли нещо против да запаля?
— Давайте.
Сам извади цигара и предложи на Морисън. Той си взе и тя му подаде запалка. Погледна дивана. На едната странична облегалка имаше отворено списание, до него стоеше кутия с хартиени кърпички. Морисън проследи погледа й, извади една салфетка и си избърса носа.
— Имам хрема — обясни. — Сума ти време ме държи.
Той хвърли списанието върху другите и се загърна по-плътно с халата.
Сам реши да остане права. Застана с гръб към прозореца и издиша облак дим.
— Рики, чух показанията ти в съда, но съм сигурна, че съпругът ми е невинен. Не може да е убил Престън Сноу.
Морисън вдигна рамене.
— Каквото съм видял, видял съм го.
— Какво по-точно?
— Вече го казах. В съда. Не съм излъгал, госпожо Грийн.
— Разкажи ми пак, Рики.
Морисън въздъхна. Смукна силно от цигарата, пак въздъхна и издиша дима.
— Разказвал съм го хиляда пъти. На ченгетата, на прокурора, на адвоката.
— Направи ги хиляда и един.
Морисън се почеса по брадичката и вдигна крака на масичката.
— Добре. Както си спя, изведнъж се събуждам. Чувам два изстрела. Бум. Бум. Ставам и отварям вратата. Съпругът ви слиза по стълбите и прибира нещо в джоба си. Аз го виждам, той не ме вижда. Той слиза, аз затварям вратата и пак си лягам. След два часа ченгетата цъфват у нас и ми съобщават, че Сноу е мъртъв. Застрелян с два куршума. — Той вдигна ръце, сякаш е доказал някаква сложна теорема. — Не е ли очевидно?
Сам кимна замислено:
— У Сноу ли живееше?
Морисън поклати глава.
— Сноу държеше горните два етажа, на долния имаше наематели.
— Познаваше ли Сноу?
— Не сме били приятели, ако това имате предвид. Просто ми продаваше стока от време на време.
— Стока ли?
— Малко кокаин.
— Често ли се друсаш?
— Ако имам пари, да.
— Каза ли го пред съда?
— Никой не ме е питал.
Сам закрачи напред-назад, забеляза малка кухня отстрани на хола. Газовата печка бе покрита с почерняла мазнина, в умивалника имаше купчина мръсни чинии, чешмата капеше.
— Да ви направя ли кафе, госпожо Грийн? — предложи Морисън.
Този неочакван израз на гостоприемство изуми Сам, но тя предпочете да не рискува да пие от чашите на Морисън.
— Не, благодаря, Рики. Беше ли взимал наркотик, когато убиха Сноу?
Морисън се намръщи като бебе, което се кани да зареве.
— Знам какво си мислите. Не ми се е привидяло.
— Не казвам, че ти се е привидяло, просто може би си бил малко замаян. С размътено съзнание.
Морисън поклати глава.
— Каквото съм видял, видял съм го.
— Било е през нощта. В коридора не е имало осветление.
— Адвокатът на мъжа ви каза всичко това в съда. Отвън идваше достатъчно светлина. Видях лицето му.
— Но само в профил. Бил е с вдигната яка.
— Той беше, госпожо Грийн. — Морисън смукна от цигарата, държеше я с палец и показалец. — Не сте били с него онази нощ, нали?
— Аз плащам за информация, Рики.
