Тери разкопча колана и събу панталоните си. Друг надзирател записваше данните за вещите му.
— Панталони. Тъмносини — каза той.
Беше също едър мъж, но с мускулесто тяло. Както колегата си, имаше къса коса и мустаци.
Влезе трети надзирател — дребосък с тънки устни и малки очички. Той взе листа от едрия мъжага и погледна списъка.
— Знаменитият Терънс Грийн — усмихна се. — За нас е чест. „Армани“, а? Жалко, че като излезеш, вече няма да е на мода. — Той върна списъка на колегата си. — Аз съм главен надзирател Ригс. Това крило е под мое разпореждане.
— Сигурно сте много горд с това — отбеляза Тери.
Свали часовника си и го подаде на дебелия надзирател.
Ригс протегна ръка и го взе. Огледа го.
— Часовник. „Ролекс“. Златен.
Тери взе един комплект затворнически дрехи от масата.
— Сега бихте ли ми показали стаята?
Ригс се усмихна:
— Ти си бил много забавен човек, Грийн.
Той пусна часовника на плочките и го смачка с пета. Без да сваля очи от Тери, се наведе и го вдигна.
— Часовник. „Ролекс“. Златен. Счупен. — Пусна часовника в едно пликче. — Подпиши се за вещите и тези любезни господа ще те изпратят до килията ти. Пропусна вече обяда, а за съжаление днес не обслужваме по стаите. — Той замълча, за да си придаде важност, после вдигна ръка, сякаш да накара някое дете да замълчи. — Не, чакай… Извинявам се. Всъщност не ми пука дори да гладуваш цяла седмица.
Ригс се закиска на собствената си шега и излезе; звукът от тежките му обувки бавно заглъхна в коридора.
Кабинетът на Ричард Ашър отразяваше характера на собственика си — пълен бе с остри ръбове и обзаведен в съмнителен естетически стил. Мебелите бяха само от хром и стъкло, а картините на стената приличаха на петна от кръв върху платното. Когато Сам влезе, Ашър крачеше с телефон в ръка пред огромния прозорец с изглед към центъра на Лондон. Той й се усмихна бързо и продължи да шепне в слушалката за някакъв превод на пари от Каймановите острови в Гибралтар, който никой данъчен чиновник нямало да надуши.
Лорънс Патерсън седеше на ръба на бялото бюро на счетоводителя. Махна на Сам към черния диван. Тя седна, кръстоса крака и запали.
И двамата мъже бяха около трийсетте, високи и слаби, с физиката на тенисисти и буквално кипяха от неизразходвана енергия. Сам се беше виждала с Ашър веднъж наскоро след арестуването на Тери. Той бе наполовина индиец, с тъмна кожа и дълга катраненочерна коса, която все падаше в очите му. Постоянно се усмихваше и Сам му нямаше никакво доверие. Патерсън не изглеждаше толкова добре — със слабо лице и белези от младежки пъпки по челото, — но на нея й се струваше по-благонадежден. Патерсън винаги я гледаше в очите, дори когато й съобщаваше лоши новини. Ашър пък постоянно отбягваше погледа й, сякаш криеше нещо. Тя изтръска цигарата си в един кристален пепелник и се усмихна при мисълта колко подвеждащ е външният вид. Преди години никога нямаше да си помисли, че съпругът й може да излежава присъда за убийство.
— Странен свят — промърмори си сама.
— Моля? — сепна се Патерсън.
— Просто размишлявах на глас, Лорънс.
Ашър остави телефона и се приближи с грацията на антилопа.
— Саманта, благодаря, че дойде.
— Стори ми се, че нямам друг избор, Ричард.
Ашър се приближи, сякаш да я целуне, но избегна прекия контакт. Сам надуши одеколона му с лек аромат на сандалово дърво.
— Толкова съжалявам — каза той, гледайки стената зад нея.
— Аз още повече.
— Ще обжалвате, нали?
— При първа възможност. Затова ли ме извикахте?
— Отчасти.
Двамата мъже си размениха бързи погледи. Сам се намръщи и зачака. Ашър се оттегли зад бюрото и се настани на креслото си. Патерсън стана и отиде до прозореца.
— Обжалването обаче ще излезе доста солено — каза той. — Предполагам, че си даваш сметка.
— Никога не съм си и помисляла, че ще работиш безплатно, Лорънс.
Ашър въздъхна:
— Лошото е, че Тери е малко на червено.
Патерсън кимна:
— Успя да изстиска пари за делото, но ако обжалва, ще се наложи да намери още.
Сам се наведе напред.
— „Ако“ ли? Не е ли сигурно?
Патерсън я изгледа обидено:
— „Когато“, „ако“… Всичко опира до парите, Саманта. А при сегашното положение на нещата Тери не може да обжалва и глоба за неправилно паркиране.
Сам занемя, не знаеше какво да каже.
— Можем да го наречем проблем при прехвърлянето на капитали — поде Ашър. — За щастие временен, но трябва да си наясно.
— За какво?
Ашър не отговори. Вместо това взе едно дистанционно устройство и го насочи към близкия телевизор. Екранът се включи, след това Ашър насочи дистанционното към видеото.
На екрана се появи Тери с тънка пура в ръка. Носеше същия костюм като в съда, но без вратовръзка. Той се усмихна към камерата и размаха пурата.
— Здравей, скъпа. Извинявай за тайнствеността, но щом гледаш този запис, значи се е случило най-лошото.
Сам погледна Ашър и Патерсън. И двамата съзерцаваха телевизора. Тя дръпна силно от цигарата си.
Тери се усмихна виновно:
