Лора се обърна и изчезна по коридора. Макинли погледна Сам и тя кимна. Той опря рамо във вратата и натисна силно. Дървото около планката на веригата се разби на трески и вратата се отвори. Макинли се отдръпна, за да направи път на Сам.
Лора лежеше по очи на дивана в хола и плачеше. Сам седна до нея и я погали по главата.
— Какво има? — попита. — Защо плачеш?
— Исках да дойда, мамо. Наистина.
— Знам.
— Той каза, че не може. Каза, че ако дойда… той ще…
Гласът й се загуби в хлипове. Сам я накара да се обърне по гръб. Лора я погледна, лицето й бе обляно в сълзи. Носът й беше одраскан, на врата й имаше синина.
Сам закри устата си с ръка.
— О, господи, Лора!
— Той не го направи нарочно, мамо. След това наистина съжаляваше.
Сам погледна Макинли, който стоеше на вратата със скръстени ръце.
— Искате ли да се погрижа за това, госпожо Грийн? — попита той.
Лора го погледна, изведнъж осъзна какво иска да каже.
— Мамо, не!
Сам я погали по врата. Натъртването беше прясно, кожата — още червена на места.
— Не можеш да му позволяваш да продължава така, Лора.
— Мога да се справя, мамо. Наистина.
— Госпожо Грийн? — настоя Макинли.
Сам му се усмихна в знак на благодарност, но поклати глава. Лора пак заплака и Сам я прегърна.
— Това е само загуба на време — изръмжа Франк Уелч, докато вървеше от колата си към вратата на затвора.
— Франк, само ти предадох какво твърдеше той — настояваше спътникът му, главен инспектор, леко прегърбен мъж около петдесетте, с къса бяла коса.
Уелч вдигна яката си, за да се защити поне малко от ситните капки, носени от студения вятър.
— Винаги ли вали в Манчестър? — попита. — Последния път пак беше така.
— О, това ли? Смятаме го за хубаво време.
Другият детектив натисна едно копче и след няколко секунди металната врата на затвора се отвори с бръмчене. Двамата влязоха.
— Пълни глупости — повтори Уелч.
— Не се сърди на вестоносеца, Франк. Ако не аз, друг щеше да ти предаде новината.
Уелч изсумтя и показа служебната си карта на рецепцията.
— Главен инспектор Франк Уелч и главен инспектор Брадли Кейн за разпит на затворника Шон Кели — каза другият детектив, показвайки своя документ на служителя. — Чакат ни.
— Губим си времето, това правим.
— За бога, Франк, повтаряш като развален грамофон. Изслушай човека, после прави каквото искаш.
Уелч не проговори повече. Двамата влязоха в една стая за разпити, където вече ги чакаше едър мъж около трийсетте. Бе започнал да оплешивява, имаше нос на боксьор, дебел врат и единият му преден зъб липсваше. Той погледна надменно двамата детективи.
— Някакъв тютюн? — попита с бирмингамски акцент.
Кейн му хвърли кутия „Силк кът“.
— Шон, това е главен инспектор Франк Уелч от столичната полиция. Минал е доста километри и времето тук никак не му харесва, затова давай по-бързо по същество. Разкажи му каквото каза на мен.
Кели изтръска една цигара, лапна я и вдигна вежди. Кейн извади запалка и му я поднесе. Кели издиша облак дим към тавана, погледна хладно Уелч и заяви:
— Аз убих Престън Сноу.
— Как пък не! — избухна Уелч.
— Франк… — опита да го успокои Кейн.
— Застрелях го два пъти. Първо в гърдите. После в главата.
— Глупости!
Кели вдигна рамене.
— Добре. Ако щете, вярвайте.
Той смукна дълбоко от цигарата и се облегна назад.
— Защо? Защо го уби?
Кели вдигна рамене.
— Дължеше ми пари. Не искаше да ми ги върне и разправяше глупости за мен. Налагаше се да му дам един урок, нали?
— И ми разказваш всичко това? Защо?
Кели вдигна отново рамене.
— Да не ми тежи на съвестта.
— Хайде бе. Прекарал си по-голяма част от живота си в затвора. Въоръжен грабеж, тежки телесни повреди, кражба, ти си закоравял престъпник, Кели, нямаш съвест.
Кели го изгледа; бавно вдигна ръкава си, за да покаже татуировка на разпнатия Христос.
— Започнах нов живот — заяви. — Видях божествената светлина.
Уелч изсумтя и се обърна към Кейн:
— Лъже. Тери Грийн е убил Сноу. Имахме свидетел, веществени доказателства.
— Да — ухили се Кели, — ама не сте намерили пистолета, нали?
Уелч застина. Присви очи и се втренчи в затворника.
Кели се ухили по-широко.
— Двайсет и втори калибър. Серийният номер е изтрит, но можеше да проверите по куршумите. У вас са, нали? Извадили сте ги от онази мърша, преди да я заровите.
Уелч усети, че му прилошава, но запази спокойно изражение; седна срещу Кели.
— Вече ви стана интересно, а, главен инспекторе? — каза затворникът; наведе се към него. — Нали знаете канала, който минава през Риджънтс парк? Отива към шлюзовете в Камдън. Покрай него има алея. Много приятна за вечерни разходки. Последният мост преди шлюзовете. Потърсете под него. — Той се облегна назад и загледа самодоволно Уелч; после вдигна бавно ръце. — Слава на Господ.
