Сам кимна. Това все още беше солидна сума. Поне щяха да закърпят финансовото си положение за известно време.
Тери се приближи и протегна ръце.
— Тери! — запротестира тя.
— Хайде. — Той я накара да легне върху банкнотите. — Колко пъти ти се случва да правиш любов върху половин милион лири?
Тя се изсмя.
Тери я погледна сериозно.
— Нямаше да успея без теб, Сам.
Тя го погледна в очите, протегна ръце. Целунаха се, първо плахо, после с нарастваща страст. Сам се извъртя, започна да го съблича, докато той сваляше дрехите й.
По-късно двамата останаха да лежат върху парите. Сам нежно го погали по гърдите.
— Сериозно ли го мислеше? — попита.
— Напълно.
— Значи това е краят. Ще започнеш легален бизнес, нали?
Тери изръмжа:
— Господи, все такива моменти избираш.
— Какво имаш предвид?
— Знаеш какво. Изстискваш ми всички сокове и пак започваш: „Кога ще се пенсионираш?“
— Не е така. Просто искам да знам върху какво стоя.
Тери прокара пръсти по гърба й.
— В момента лежиш, скъпа.
Сам се усмихна хладно.
— Не е смешно, Тери.
Той обгърна гърдите й с ръце и опита да я целуне. Тя извърна глава.
— Тери…
— Да, така се казвам…
Той я целуна и този път тя не се извърна. Прокара ръка между краката й и тя изстена тихо. Той легна върху нея и тя тъкмо разтваряше крака, когато отстрани на леглото се чу звън.
Тери изруга и заопипва пода за мобифона си.
Сам опита да го спре.
— Остави.
— Може да е важно, скъпа.
— Това е по-важно.
Той я целуна, вдигна телефона и смъкна крака от леглото.
— Да? — Послуша няколко секунди. — Идвам веднага. Да.
Затвори и се усмихна виновно на Сам.
— Трябва да тръгвам, любов моя.
— Тери, искам да поговорим.
Той се усмихна и разроши косата й.
— Преди малко правихме нещо по-добро.
— Трябва да обсъдим някои неща.
Тери стана и започна да се облича.
— Добре, само че не сега. Имам работа.
— Планини за изкачване — имитира го подигравателно тя.
— По-късно. Обещавам.
Тери се облече, целуна я по бузата и излезе.
— Пази парите — извика, преди да затвори вратата.
Тери пристигна в паркинга на ръгбиклуба и спря до колата на Ким Флечър. Флечър седеше зад волана, до него беше Роджър Пайк. Тери слезе и се приближи. На паркинга имаше само още една кола — червено порше.
— Само той е вътре — съобщи Флечър. — През тази врата, след това първата вляво.
Тери кимна и протегна ръка. Флечър бръкна в джоба си и извади пистолет.
— Сигурен ли си, шефе? — попита.
Тери взе пистолета.
— Чакайте тук — нареди. — Няма да се бавя.
Флечър се спогледа с другаря си.
— Наистина ли не искаш да дойдем? — попита Пайк.
Тери провери механизма на пистолета.
— Да не би да мислите, че не мога да се справя сам, а, момчета?
— Не е това, шефе — отвърна Флечър. — Просто не искаме да пропуснем веселбата.
Тери поклати глава и прибра пистолета в джоба си.
— Това е само моя работа.
Той се запъти към входа на залата за бодибилдинг на спортния клуб.
Джонатан Никълс лежеше по гръб на лежанката за вдигане на тежести и не го видя, когато влизаше.
— Изразходваш излишната енергия, а? — заговори Тери. — Сега нямаш върху кого да си изкарваш яда.
Никълс застина с тежестите върху гърдите.
— Тери… аз… тя падна… — започна да заеква.
— О, нещастен случай, а? — Тери се наведе и вдигна една тежест от два килограма. — Навсякъде стават такива неща, нали?
Тери хвърли тежестта върху Никълс и го удари по гърдите.
— За бога! — извика банковият чиновник. Скочи на крака, хвърли тежестите на пода и започна да разтрива гърдите си. — Можеше да ми счупиш ребрата.
Носеше фланелка за ръгби и широки черни шорти. Тери опря пръст във фланелката му.
— Малко за обратни ми се вижда тази игра, ръгбито. Цялото това докосване, хващане, навиране на главата между краката на други мъже. — Той отново заби пръст в гърдите на Никълс, достатъчно силно, за да го накара да отстъпи. — Малко подозрително ми се вижда. Виж, футболът, това е мъжка игра. Но в края на краищата ти никога не си бил истински мъж, нали?
Никълс замахна, но Тери се отдръпна и избегна удара. Ухили се.
— И това ли беше нещастен случай? Май не оцених правилно този съвсем безобиден жест на привързаност.
Той зашлеви шамар на Никълс.
Никълс изръмжа и замахна отново, но Тери блокира ръката му и го удари два пъти в слънчевия сплит. Никълс се наведе, едва си пое дъх. Тери го удари с все сила с лакът в лицето. Никълс залитна назад, от счупения му нос рукна кръв.
— Така е по-различно, а? — продължи Тери. — Когато противникът може да се отбранява.
Никълс избърса разкървавената си уста.
— Съжалявам — промълви.
— Не, не съжаляваш. Още не.
Тери удари Никълс в лицето и той се спъна в едни тежести и падна назад. Тери започна да го рита с все сила в бъбреците. Никълс се сви на топка, но така гърбът му стана още по-уязвим и Тери продължи да го рита с още по-голяма злоба.
Никълс се извъртя, опита да защити гърба си. Тери скочи върху него, притисна ръцете му с колене и започна да го налага с юмруци, докато лицето на зет му не заприлича на кървава пихтия. Тери спря и погледна Никълс. Очите на банковия чиновник бяха подути, полузатворени. Той се закашля, изплю кръв и от устата му изпаднаха два зъба.
